Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Ала точно когато от последния завой преди спасителния пазар го деляха само два-три метра, фигурата на елфа скочи от близкия зид и му препречи пътя. Двата ятагана проблеснаха пред очите на вцепенения търговец, плъзнаха се по врата му и спряха върху ключицата му.

Когато четиримата приятели се върнаха в шатрата на търговеца заедно със своя пленник, с облекчение видяха, че малкият гоблин все още е в безсъзнание. Без да се церемони много-много, Бруенор го изправи на крака, подпря го до господаря му и се зае да ги върже. Уолфгар отиде да му помогне, но успя само да оплете здраво рамото на Бруенор. Когато най-сетне се отскубна от въжето, джуджето бутна младежа настрани и промърмори:

— По-добре да си бях останал в Митрал Хол! Много по-сигурно се чувствах сред пълчищата дуергари, отколкото до теб и момичето!

Уолфгар и Кати-Бри погледнаха към Дризт за подкрепа, но той само се усмихна и отмести очи.

— Ха-ха-ха-ха-ха — нервно се изсмя Сали Далиб. — Не тревожи се. Сключи сделка? Аз много богат, много! Което вас трябва…

— Затваряй си устата! — сопна се Бруенор и тайно смигна на Дризт, за да му покаже, че смята да изиграе ролята на „лошия“.

— Не искам златото на онзи, дето се е опитал да ме изиграе! — изръмжа Бруенор. — Искам разплата!

И като се обърна към приятелите си, добави:

— Нали му видяхте лицето, кат’ ме помисли за мъртъв! Само той е изпратил онез’ разбойници подире ни!

— Сали Далиб никога — заекна търговецът, но Бруенор го прекъсна.

— Казах да си затваряш устата! — изкрещя джуджето и заплашително вдигна митралната брадва.

Уплашеният търговец хвърли объркан поглед към Дризт, който междувременно си бе сложил магическата маска и сега отново изглеждаше досущ като Светъл елф. Само че Сали Далиб вече започваше да се досеща каква е истината (черната кожа подхождаше много повече на страховития елф, който стоеше сега пред него) и дори не си помисли да помоли Дризт за милост.

— Чакай малко! — обади се внезапно Кати-Бри и сграбчи дръжката на бруеноровата секира. — Може би все пак има начин това куче да спаси жалкия си живот!

— Ха! — изсумтя Бруенор и смигна на Кати-Бри, доволен от лекотата, с която тя играеше своята роля в представлението. — Каква полза от него?

— Той ще ни помогне да стигнем до Калимпорт — отвърна Кати-Бри, а стоманеният поглед, който хвърли на търговеца, ясно говореше, че не бе никак лесно да се спечели милостта й. — Само че този път наистина ще ни покаже най-добрия път!

— О, да, о, да! — избъбри търговецът. — Сали Далиб покаже път!

— Покаже? — дошло бе време да се намеси и Уолфгар. — Ти ще ни заведеш до Калимпорт.

— Път дълъг, много дълъг — измърмори търговецът. — Пет, шест дена. Сали Далиб не може…

Бруенор вдигна митралната брадва.

— Ама разбира се, разбира се! Сали Далиб вас заведе. Заведе до порта… през порта! — побърза да се поправи той. — Сали Далиб дори вода вземе. Трябва хване керван.

— Няма да пътуваме с кервана — внезапната намеса на Дризт учуди дори приятелите му. — Ще тръгнем сами.

— Опасно! — отвърна Сали Далиб. — Много, много опасно. Пустиня Калим пълна с чудовища. Дракони, разбойници. Много опасно!

— Няма да пътуваме с кервана — повтори Дризт с такъв тон, че никой не посмя да се възпротиви. — Развържете ги, за да си съберат нещата.

Бруенор кимна и се надвеси над Сали Далиб, докато брадата му почти докосна лицето на търговеца.

— Смятам лично да ги наблюдавам — рече той на Дризт, макар думите му да бяха предназначени за Сали Далиб и малкия гоблин. — Само една погрешна стъпка и ще ги посека на две!

Само час по-късно пет камили, натоварени с глинени съдове за вода, пресякоха южната граница на Мемнон и навлязоха в пустинята Калим. Дризт и Бруенор яздеха начело на колоната, следвайки табелите, които обозначаваха големия търговски път. Въпреки че носеше магическата маска, Дризт беше покрил глава с качулката на плаща си, за да се предпази от ярката слънчева светлина, която се отразяваше в искрящо белия пясък и заслепяваше очите му, привикнали на пълния мрак на подземния свят.

Възседнали една камила, Сали Далиб и малкият гоблин яздеха по средата, следвани от Кати-Бри и Уолфгар. Таулмарил лежеше на коленете на момичето, а сребърната стрела, поставена в тетивата му, бе по-сигурна защита срещу хитрините на лукавия търговец и от най-здравото въже.

Изпепеляващият зной се засилваше с всяка изминала минута. Никой от приятелите (с изключение на Дризт, който бе живял в самите недра на света) не бе преживявал подобно нещо — слънцето прежуряше безмилостно, на небето нямаше нито едно облаче, което да спира парещите лъчи, не се усещаше и най-слаб полъх на вятъра. Сали Далиб, комуто жегата понасяше малко по-добре, знаеше, че липсата на вятър е най-доброто, което може да им се случи. Вятърът в пустинята не носеше прохлада, а само горещ, заслепяващ пясък — най-опасният убиец в Калим.