Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Освен това палачът никак не обичаше подобни потайни игрички.

— Ако има някакъв проблем, говори направо! — рязко каза той.

— Имаше проблем — загадъчно отвърна Пук, наблягайки на миналото време.

Ентрери направи крачка назад — това бе един от невероятно редките случаи в живота му, когато изобщо не разбираше какво става.

Междувременно Риджис се размърда и успя да седне на пода, но двамата мъже, прекалено погълнати от важния разговор, дори не забелязаха.

— Бяха те проследили — обясни Пук, който прекрасно знаеше, че е по-добре да не стига твърде далеч в тази игра на нерви с опасния убиец. — Приятели на полуръста може би?

Риджис наостри уши.

За миг Ентрери не каза нищо, обмисляйки отговора си. Лесно можеше да се досети накъде бие Пук и откъде бе научил — Оберон явно бе съобщил на пашата не само за завръщането на палача и полуръста. Ентрери мислено си отбеляза да посети магьосника следващия път, когато минава пред Балдуров яз — някой трябваше да му обясни доколко бе разумно да шпионира Артемис Ентрери и докъде можеше да си позволи да стигне в желанието си да бъде верен на Пук. Никой, който се бе опитал да попречи на палача, не успяваше да го повтори.

— Ала това вече няма значение — проговори Пук най-сетне, когато видя, че Ентрери няма намерение да му отговори. — Те повече няма да ни безпокоят.

Риджис почувства, че му прилошава. Това бе Югът, земята на Пук и ако по някакъв начин пашата бе научил за пристигането на приятелите му, със сигурност щеше да намери начин да ги премахне.

Ентрери явно си мислеше същото. Той се опита да си наложи безизразна маска, ала вътре в него забушува изпепеляваща ярост.

— Предпочитам сам да се оправям с проблемите си — изръмжа той и Пук разбра, че Ентрери наистина бе играл някаква своя игра с двамата приятели на полуръста.

— Както и аз със своите — не му остана длъжен Пук и се приведе напред. — Не знам какво общо имат елфът и варваринът с теб, Ентрери, но не искам те да се навъртат около моя медальон!

Пук се овладя и се облегна назад — имаше чувството, че нагазва в прекалено опасни води.

— Просто не можех да поема никакъв риск — завърши той доста по-спокойно.

Напрегнатите мускули на Ентрери се отпуснаха. Последното, от което имаше нужда сега, бе война с Пук и неговите хора, още повече, че вече бе твърде късно, за да върне миналото назад.

— Как? — попита той.

— Пирати — отвърна Пук. — Пиночет ми дължеше услуга.

— Сигурно ли е?

— Какво значение има? Ти си тук. Полуръстът е тук. Моят меда… — Пук млъкна на средата на изречението, внезапно осъзнал, че още не е видял рубинения медальон.

Усети как го залива студена пот, а в сърцето му се впиха хищните пръсти на съмнението.

— Сигурно ли е? — повтори Ентрери, без дори да посегне към медальона, който бе скрит на сигурно място под дрехите му.

— Все още не — заекна Пук. — Само че изпратихме три кораба срещу тях. Няма никакво място за съмнение.

Ентрери трябваше да положи голямо усилие, за да прикрие усмивката си. Прекалено добре познаваше силата на елфа и варварина и щеше да повярва в смъртта им, едва когато видеше мъртвите им тела със собствените си очи.

— О, има, има! — прошепна той така, че Пук да не го чуе, после откачи рубинения медальон от врата си и го хвърли към трона.

Пук, разбрал по познатия звън, че това наистина е неговият медальон, го улови с треперещи ръце. Каква власт и могъщество го очакваха занапред! Сега, когато магическият медальон отново бе в ръцете му, когато Ентрери се бе завърнал при него, а плъхочовеците на Раситър му се подчиняваха, нямаше да има кой да го спре!

Ла Вал сложи ръка върху рамото на господаря си. Сияещ от радостно нетърпение, Пук вдигна очи към него.

— Ще си получиш наградата! — увери Пук палача, когато най-сетне си възвърна гласа. — Много повече от онова, което ти бях обещал!

Ентрери се поклони.

— Добра среща отново, Пук паша! — отвърна той. — Хубаво е да се прибера у дома.

— Що се отнася до елфа и варварина… — започна Пук — всъщност, като се замислеше отново, май бе доста глупаво да подозира палача.

Ентрери разпери ръце:

— На дъното на океана или в калимпортските клоаки, важното е, че са намерили смъртта си — рече той. — Нека не се тревожим повече за онова, което е минало.

Кръглото лице на пашата засия в доволна усмивка.

— Точно така — съгласи се той. — Наистина е хубаво да се върнеш у дома, особено, когато ни предстои такава приятна работа.

При тези думи Пук хвърли зъл поглед на полуръста, ала той се бе свлякъл на пода превит надве, и дори не го забеляза.