Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Е, хайде, хубавице! — провикна се той и по брадата му покапа още бира. — Да не би да си мислиш, че да прекараш нощта с някакъв получовек ще бъде страшно забавление?

Хората около него в желанието си да му се харесат избухнаха в угоднически смях.

Жената и друг път си бе имала вземане-даване с едрия мъж и неведнъж го бе виждала да поваля противниците си само с един удар на огромните си ръце. Погледна го уплашено, но силата на рубинения медальон бе прекалено голяма и тя остана седнала до Риджис. Той, от своя страна, хвърли само един поглед на гиганта и бързо се обърна натам, откъдето очакваше да започне всичко — мястото, където седеше Уолфгар.

Тревогата му бе напълно основателна. Гордият варварин така здраво бе стиснал масата, че кокалчетата му бяха побелели, а изпепеляващият поглед на сините му очи красноречиво говореше, че всеки момент ще избухне.

— Не му обръщай внимание! — прошепна Риджис. — Изобщо не заслужава да си губиш времето с него!

Уолфгар сякаш не го чу и дори за миг не свали поглед от противника си. Можеше да отмине обидите на дебелака, дори и тези, които засягаха приятеля му и жената, но твърде добре разбираше какво всъщност се крие зад тях. Като се нахвърляше върху по-слабия му приятел, този грубиян го предизвикваше. Колко ли хора бяха станали жертва на този тлъст дръвник, зачуди се младежът. Дошло бе време някой да му натрие носа.

Едрият лусканец разбра, че май му предстоеше да се позабавлява и тръгна към масата на непознатите чужденци.

— Я се мръдни малко, получовеко! — сопна се той и пренебрежително махна към Риджис.

Полуръстът се огледа наоколо, взирайки се в лицата на останалите гости. Несъмнено, в пивницата имаше доста хора, които щяха да го защитят от този дебелак и противните му приятелчета. Имаше дори и един войник от градската стража, а те бяха на голяма почит дори и в най-долнопробните части на града.

За миг Риджис спря поглед върху стража. Колко не на място изглеждаше той в тази мръсна дупка! Любопитството му се засили още повече, когато във войника разпозна Йердан — човекът, който само няколко часа по-рано бе познал Дризт и ги бе пуснал да влязат.

Дебелакът вече се приближаваше към масата им и полуръстът нямаше време да се чуди какво ли може да означава присъствието на Йердан в „Кривата сабя“.

Огромният грубиян застана пред него с ръце на хълбоците и го изгледа подигравателно. Риджис усети как сърцето му се разтуптя, кръвта запулсира във вените му, както ставаше винаги, когато изпаднеше в подобно положение, а това му се бе случвало доста често, докато живееше в Калимпорт. И точно както тогава, полуръстът и сега възнамеряваше да избяга.

Ала увереността му, че ще се спаси бързо се изпари, когато си спомни за спътника си.

Не толкова опитен и, Риджис бе убеден, не толкова мъдър, Уолфгар не можеше да отмине такова предизвикателство току-така. Само с един скок той прелетя над масата, застана между едрия мъж и приятеля си и отвърна на предизвикателния му поглед.

Дебелакът обърна очи към другарите си, които още седяха на бара, сигурен, че изкривеното чувство за чест на младия му противник няма да му позволи да нанесе първия удар.

— Я вижте! — изсмя се той и устните му се изкривиха при мисълта за предстоящото забавление. — Този младок май иска да ни каже нещо!

После се престори, че се обръща и си тръгва, но само миг по-късно се нахвърли върху Уолфгар и се опита да го стисне за врата, убеден, че рязкото движение ще хване неприятеля му неподготвен.

Ала, макар да нямаше опит в кръчмарските свади, варваринът разбираше от битки. Беше се учил от Дризт До’Урден — изкусния боец, който винаги бе нащрек — и знаеше как да посреща дори и най-изненадващите удари. Преди лапите на дебелака да успеят дори да се доближат до гърлото му, той стовари едната си ръка върху лицето му, а с другата му нанесе страхотен удар в слабините.

В следващия миг смаяният му противник полетя във въздуха.

Изумени, всички в пивницата замръзнаха по местата си. Всички, освен Риджис, който се плесна по лицето без да може да повярва на очите си и се шмугна под масата, незабелязан от никой.

Гигантът тежеше повече от трима мъже взети заедно, но Уолфгар с лекота го вдигна на повече от два метра и, изпънал ръце, го завъртя над главата си.

Обзет от безпомощна ярост, дебелакът изрева на приятелите си да му помогнат. Уолфгар не помръдна от мястото си и зачака нападението им.

Цялата тълпа скочи като един и се втурна към него. Запазвайки хладнокръвие, варваринът се взря в нападателите си, опитвайки се да намери мястото, където групата бе най-гъста и запрати огромното тяло на човека право натам. Тримата мъже, към които полетя грамадното туловище, не успяха да направят нищо и когато главатарят им се стовари върху тях, отхвръкнаха няколко метра назад и се строполиха върху бара, поваляйки кръчмаря, който имаше нещастието да се окаже точно там. Нещастният човек бе запратен право върху лавиците с най-хубавото си вино.