Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

По издигащия се дим от далечни огньове Дризт можеше да прецени, че в рамките на няколко мили от града на хълма има още селища. Той обмисли своя път за момент, чудейки се дали да отиде в някое от тези по-изолирани градчета, вместо да продължи към основния град.

— Не — каза твърдо елфът, пускайки ръка в джоба си, за да усети допира на ониксовата статуетка. Той пришпори коня напред, право към хълма и забранените порти на оградения със стени град.

— Търговец? — попита единият от двамата стражи, стоящи пред обкованата с желязо порта. — Малко си закъснял с търговията тази година.

— Не съм търговец — отвърна меко Дризт, губейки търпение, сега, когато решителният час бе настъпил. Той вдигна бавно ръка към качулката си, опитвайки се да спре треперенето й.

— От кой град си тогава? — попита го другият страж. Дризт пусна обратно ръката си, куражът му изневери при този глупав въпрос.

— От Мирабар — отвърна честно той и после, преди да може да се спре и преди стражите отново да го разсеят, отметна качулката си назад.

Четири очи се разтвориха широко и две ръце незабавно се спуснаха към мечовете.

— Не! — извика Дризт. — Не, моля ви! — В гласа и в жестовете му се четеше умора, която стражите не можеха да разберат. Срещу някоя гоблинова орда или мародерстващ великан ятаганите на елфа вече щяха да са извадени, но срещу някой, който би се сражавал с него само заради някакво недоразумение, остриетата му изведнъж ставаха тежки. — Идвам от Мирабар — продължи Дризт и с всеки звук гласът му ставаше по-уверен — в Десетте града, за да живея в мир. — Той разпери широко ръце, за да ги убеди, че не представлява заплаха.

Стражите не знаеха как да реагират. Никой от тях не беше виждал елф на мрака — макар без съмнение да знаеха, че Дризт е такъв — или знаеше за расата им нещо повече от злокобните разкази за древната война, която бе разделила елфите.

— Чакай тук — прошепна единият страж на другия, който изглежда не хареса заповедта. — Ще информирам Говорителя Касиус.

Той потропа по обкованата порта и се вмъкна вътре, веднага щом тя се отвори достатъчно широко, за да го пропусне. Останалият страж гледаше с немигащ поглед към Дризт, а ръцете му не се отделяха от дръжката на меча.

— Ако ме убиеш, ще те пронижат хиляди стрели — заяви той, опитвайки се неуспешно да звучи самоуверено.

— Защо да те убивам? — попита невинно Дризт, който продължаваше да държи ръцете си настрани.

Дотук срещата бе преминала добре, смяташе той. Във всяко друго селище, което се бе осмелявал да приближи, първите хора, които го виждаха, побягваха ужасени или го прогонваха с извадени оръжия. Другият страж се върна след кратко време, придружаван от един нисък и слаб мъж, гладко обръснат и с блестящи сини очи, които го изгледаха продължително, попивайки всеки детайл по него. Носеше хубави дрехи и от уважението, което двамата стражи му демонстрираха, Дризт веднага разбра, че той е с високо положение в града.

Той наблюдава дълго елфа, преценявайки всяко негово движение и черта.

— Аз съм Касиус — каза той най-сетне. — Говорител на Брин Шандер и Главен говорител на Управляващия съвет на Десетте града.

Дризт направи нисък поклон.

— Аз съм Дризт До’Урден — каза той — от Мирабар и околностите и сега дойдох в Десетте града.

— Защо? — попита Касиус рязко, опитвайки се да го хване неподготвен.

Дризт сви рамене:

— Нужна ли е някаква причина?

— За един мрачен елф, вероятно — отвърна направо Касиус.

Разбиращата усмивка на Дризт обезоръжи говорителя и накара двамата стражи, които стояха покровителствено до него, да притихнат.

— Не мога да ви предложа никаква причина за пристигането си, освен желанието ми да дойда — продължи елфът. — Пътят ми беше дълъг, говорителю Касиус. Уморен съм и имам нужда от почивка. Казаха ми, че Десетте града е място на изгнаници, а не се съмнявайте, че един мрачен елф е изгнаник сред обитателите на Повърхността.

Това изглеждаше достатъчно логично и искреността на Дризт бе очевидна за прозорливия говорител. Касиус обхвана брадичка с ръката си и помисли известно време. Той не се страхуваше от мрачния елф, не се и съмняваше в думите му, но нямаше намерение да позволява вълненията, които присъствието на този елф щеше да предизвика в града му.

— Брид Шандер не е място за теб — каза направо той и лилавите очи на Дризт се присвиха при тази несправедливост.

Касиус безстрашно посочи на север.

— Отиди в Самотната гора, в масива на северния бряг на Маер Дуалдон — предложи му той. Насочи поглед на югоизток. — Или в Добра медовина или Дуганова бърлога до Езерото на алените на юг. Това са по-малки градове, където можеш да причиниш по-малко безредие и да намериш по-малко неприятности.