Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Изведнъж нещо отново изжужа и извади Дризт от унеса на разсъжденията му. Елфът веднага извади ятаганите си. Усети, че нещо профуча край него, но то беше толкова бързо, че не можа да реагира. Той извика от острата болка, пронизала китката му. Ранената му ръка изпусна ятагана и мрачният елф погледна към нея — очакваше да види стрела от лък, или арбалет, забита дълбоко в ръката му, но раната беше чиста и в нея нямаше нищо.

Писклив кикот накара Дризт да погледне надясно. Там стоеше малкият дух. Ятаганът висеше през рамото му и почти докосваше земята зад дребното същество, а в другата си ръка то държеше кинжал, от който капеше кръв.

Мрачният елф не смееше да се помръдне, опитваше се да прецени следващия ход на това създание. Досега не беше срещал куиклинг, дори не беше чувал за тези редки създания, но вече знаеше какво бе предимството им: бързината.

Дризт още не беше решил как да победи врага си, когато изникна нова опасност.

Веднага щом чу воя, мрачният елф осъзна, че се е издал. Едно от ръмжащите кучета на Роди МакГрисъл изскочи от храстите и се спусна в краката на Дризт. Много скоро се появи и второто, скочи високо и полетя към врата на елфа.

Този път обаче, Дризт беше по-бърз. Той замахна ниско с ятагана си, вряза го в главата на първото куче и разби черепа му. Без да се поколебае елфът отскочи назад, вдигна оръжието над главата си, насочи го право към летящото куче, а дръжката му закрепи здраво в дънера на дървото. Злощастното животно не можеше да промени посоката си и се наниза на острието. Силният удар изби ятагана от ръцете на Дризт и оръжието, заедно с кучето, тупна в някакъв храст, отстрани до дървото.

Дризт почти се бе успокоил от неочаквания сблъсък, когато отнякъде изскочи Роди МакГрисъл.

— Ти уби кучетата ми! — изрева едрият планинец и замахна с огромната си брадва Блийдър, към главата на мрачния елф.

Ударът профуча светкавично, но Дризт успя да се наклони встрани и да го избегне. Мрачният елф не разбра нищо от нестихващия поток ругатни, които сипеше Роди МакГрисъл, но знаеше, че едрият мъж също няма да разбере нито една дума от обясненията му.

Ранен и въоръжен, той можеше единствено да продължи да избягва атаките. Поредният замах на брадвата едва не го съсече. Огромното оръжие разкъса гнолския плащ, но мрачният елф глътна стомаха си и острието не успя да докосне изкусно изплетената му елфическа ризница. Дризт подскочи встрани. Там дърветата бяха малко по-ниски и сгъстени и елфът се надяваше, че това ще улесни невероятната му подвижност, както и че ще му помогне да спечели повече предимство. Мрачният елф щеше да се опита да изтощи разгневения човек или поне да го накара да преосмисли бруталната си атака.

Яростта на МакГрисъл обаче не стихна. Той размахваше топора си на всяка крачка и ръмжеше ужасно.

Чак сега Дризт осъзна слабостта на своя план. Мрачният елф можеше да се предпази от огромното тяло на фермера в гъсто скупчените дървета, но огромната брадва се спускаше между тях със светкавична лекота.

Мощното оръжие полетя към рамото на Дризт. Той отчаяно се хвърли на земята, измъквайки се на косъм от смъртта. МакГрисъл не успя да овладее силата на удара си навреме. Тежкото оръжие се заби в ствола на един млад клен и почти го отсече.

Дръвчето започна да се накланя под тежестта си, но острието на брадвата се бе захванало здраво в него. Роди изруга и се опита да освободи оръжието си, без да осъзнава надвисналата опасност. В последната секунда, якият фермер успя да отскочи и да се предпази от летящия към него ствол, но не и от короната му. Клоните изподраха лицето и главата му, хванаха го в капана си като в мрежа и го притиснаха към земята.

— Проклет да си, мрачни елфе! — изрева МакГрисъл и напразно разтърси „решетките“ на естествения си затвор.

Стиснал здраво ранената си китка, Дризт пропълзя встрани и намери ятагана си, забит до дръжката в злощастното куче. Гледката натъжи младият елф, той знаеше колко безценни приятели са животните. В продължение на няколко мъчителни секунди, Дризт се опитваше да извади острието и накрая успя. Мигът стана още по-драматичен, когато другото куче, само зашеметено, започна да се помръдва.

— Проклет да си, мрачни елфе! — изрева отново Роди Макгрисъл.

Дризт разбра думата, отнасяща се до произхода му и сам се досети за смисъла на останалото. Искаше му се да помогне на този човек, мислеше си, че така ще има възможност да установи по-близък контакт с хората, но кучето се събуждаше и едва ли щеше да е приятелски настроено. Мрачният елф се огледа за последен път — търсеше злият дух, започнал всичко това — после се измъкна от горичката и потъна в дебрите на планината.