Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Малис, сега! — прошепна Закнафейн като се надяваше Бриса, която бе свързана с мислите му, да усети неговото безпокойство. — Преди да е станало прекалено късно!

В преддверието на параклиса на дома До’Урден Малис и нейните подчинени продължаваха безмилостната умствена атака срещу жриците на ДеВир. Лот бе чула техните молитви — по-силни от тези на опонентите им — и ги бе дарила с по-мощни заклинания, които да използват в борбата. Вече бяха принудили врага да заеме отбранителна позиция. Една от по-низшите жрици от Кръга на осемте на ДеВир бе пречупена от металното проникване, което Бриса й бе приложила и сега лежеше мъртва близо до краката на матрона Джинафий.

Но мощта на жриците на До’Урден бе отслабнала изведнъж и сякаш битката се връщаше там, откъдето бе започнала. Матрона Малис страдаше в родилни мъки и не успяваше да се съсредоточи, а без нейния глас силата на заклинанията на порочния й кръг отслабваше.

Застанала отстрани до майка си, едрата Бриса стискаше ръката й така силно, че бе спряла притока на кръв и крайникът на родилката бе изстинал съвсем — единствената студена част от нея за очите на останалите. Най-голямата дъщеря наблюдаваше контракциите и подаващата се бяла косица на детето, което бе на път, и пресмяташе колко остава до края на раждането. Никога досега, освен в легендите, не бе използвана техниката за преобразуване на родилните болки в атакуваща магия, но Бриса знаеше, че уцелването на подходящия момент може да се окаже решаващ фактор.

Тя шепнеше търпеливо в ухото на майка си думите на смъртоносното заклинание.

Малис поде началото му като преглъщаше стенанията и преобразуваше яростта от своята агония в нападателна магия.

— Дайннен доуард ма брехен тол — умоляваше я Бриса.

— Дайннен доуард… мааа… брехен тол! — изрева Малис и прехапа устната си — толкова бе решена да се съсредоточи в заклинанието въпреки болките.

Главичката на бебето се показа още малко и не се върна обратно в утробата.

Бриса потрепери — едва си спомняше заклинанието. Тя прошепна последните слова на майка си, но се страхуваше от последствията, които можеше да предизвика то.

Малис пое дълбоко дъх и събра смелост. Можеше да усети изтръпването от магията, толкова осезаемо, колкото и болката от раждането. Дъщерите й, наобиколили идола, я гледаха с недоверие. Виждаха я в размит червен нюанс, като цвета на яростта, а стичащата се от нея пот блестеше ярко като горещината на кипяща вода.

— Абек — започна матроната и усети напрежението в нея да се усилва до кресчендо. — Абек — почувства как кожата й се разкъсва — внезапното освобождаване в момента, в който главата на бебето се изтласка навън — внезапния екстаз на раждането. — Абек дай’н’а’БРЕГДОУАРД! — изпищя Малис и изтласка цялата болка в една последна експлозия от магическа енергия, която повали на земята дори и жриците от собствения й дом.

Изтласкана от тържествуването на матрона Малис, магията влетя като мълния в параклиса на дома ДеВир, раздроби на парчета идола на Лот, направен от скъпоценен камък, разби двойните врати на купчина смачкан метал и хвърли матрона Джинафий и нейните подчинени на пода.

Зак поклати глава в недоумение, когато вратите прелетяха край него.

— Добър удар, Малис — подсмихна се той, завъртя се на прага и влезе в параклиса.

Той използва инфрачервеното си зрение, за да проучи набързо помещението и да преброи в тъмнината на стаята седемте оцелели, които се мъчеха да се изправят на крака и чиито мантии бяха разкъсани. Закнафейн отново поклати глава, удивлявайки се на опустошителната сила на Малис, и покри лицето си с качулката на своето наметало.

Един удар на камшика му бе достатъчен и мрачният елф разби малката керамична сфера в краката си. Тя се строши и от нея изпадна малко топче, омагьосано от Бриса, за да бъде използвано в подобни ситуации — малко топче, което блестеше с яркостта на слънчева светлина.

Сиянието му можеше да заслепи всеки с очи, привикнали към мрака и пригодени да различават топлинните излъчвания. Жриците виеха от болка — това само помагаше на Зак, докато претърсваше стаята. Елфът се усмихваше широко всеки път, когато меча му пронизваше плътта на друг мрачен елф.

Отсреща се чу заклинание и той вече знаеше, че някоя от жриците на ДеВир е възвърнала силата си достатъчно, за да бъде опасна. Повелителят на меча можеше да се прицели и без да използва зрението си — с един удар на камшика той изтръгна езика от устата на матрона Джинафий.