Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Сънищата бяха особено зле — отвърна Акамиан, леко объркан от контраста между суровите предположения и небрежната учтивост. Във време, което сега изглеждаше друг живот, Симас бе неговият учител — онзи, който погреба невинността на сина на нронския рибар в побърканите разкрития на Завета. От години не бяха говорили лице в лице — Акамиан отсъстваше за дълги периоди от време, — но откритото му поведение и способността да говори без отклоненията на джнан не се бяха променили. — Какво искаш да кажеш, Симас? Защо да не може да успее една Свещена война срещу фанимите?

— Заради кишауримите.

Отново кишауримите.

— Боя се, че не следвам мисълта ти, стари учителю. Със сигурност за инритите би било по-лесно да водят война срещу Киан — нация, която има само една школа, ако кишауримите изобщо могат да се нарекат така, вместо срещу всички школи в Трите морета.

Симас кимна.

— На пръв поглед може би е така. Но помисли, Акамиан. Смятаме, че в самите Хиляда храма има около четири или пет хиляди хорае, което значи, че те могат да пратят поне толкова мъже, недосегаеми за всяка магия, която сме способни да приложим срещу тях. Прибави към това и инритските благородници, които също имат дрънкулки, и Майтанет разполага с армия от може би десет хиляди воини, които ще са неуязвими за нас във всяко отношение.

В Трите морета хорае беше жизненоважна променлива в алгебрата на войната. Малцината бяха богове в толкова много отношения спрямо обикновените маси. Само хорае пречеха на школите да покорят напълно останалите фракции.

— Със сигурност — съгласи се Акамиан. — Но Майтанет може да изпрати тези мъже и срещу кишауримите. Колкото и различни да са от нас, те изглежда споделят поне нашата уязвимост.

— Може ли наистина?

— А защо не?

— Защото между тези мъже и кишауримите ще е изправена цялата въоръжена мощ на Киан. Кишауримите не са школа, стари приятелю. Те не са отделени като нас от вярата и хората на своята нация. Докато Свещената война се мъчи да надмогне езическите големци на Киан, кишауримите ще ги засипят с огън и жупел. — Симас наведе брадичка, сякаш за да допре брадата си към гърдите. — Виждаш ли?

Акамиан виждаше ясно. Беше сънувал една такава битка преди — бродовете на Тиванрае, където армиите на древната Аксерсия бяха изгорели в огньовете на Консулта. При самата мисъл за трагичната битка пред очите му проблеснаха образи — мъже-сенки, които се гърчат във водата, погълнати от извисяващи се пламъци… Колцина бяха паднали в тези бродове?

— Като Тиванрае — прошепна той.

— Като Тиванрае — отвърна Симас, а гласът му бе едновременно мрачен и мек. Всички бяха споделяли този кошмар. Схоластиците на Завета споделяха всеки кошмар.

По време на разговора Наутцера ги бе гледал с присвити очи. Също като пророк на Бивника, осъдителността му бе ясно доловима — но докато пророците виждаха грешници, той виждаше глупаци.

— А както казах аз — отбеляза старецът, — този Майтанет е проницателен, притежава остър интелект. Със сигурност няма да обяви Свещена война срещу фанимите.

Акамиан изгледа другия магьосник с празен поглед. По-ранната му възбуда беше изчезнала, заменена от студен и мокър страх. Нова Схоластична война… Мисълта за Тиванрае му бе показала ужасяващите измерения на подобна перспектива.

— Затова ли ме върнахте от Велики Аинон? За да се подготвя за Свещената война на този нов шриах?

— Не — отвърна решително Наутцера. — Само ти казахме за причините, поради които се боим , че Майтанет може да обърне войната срещу нас. В крайна сметка не знаем какво планира.

— Така е — добави Симас. — Ако сравним школите и фанимите, вторите без съмнение са по-голямата заплаха за Хилядата храма. Шимех е изгубен в ръцете на езичниците от векове, а империята е крехка сянка на онова, което беше някога, докато Киан се превърна в най-могъщата сила в Трите морета. Не. За шриаха ще бъде много по-рационално да обяви фанимите за цел на своята Свещена война…

— Но — прекъсна го Наутцера — всички знаем, че вярата не другарува със здравия разум. Разликата между рационално и ирационално няма голямо значение, когато става дума за Хилядата храма.

— Пращате ме в Сумна, за да разкрия истинските намерения на Майтанет — каза Акамиан.

Жестока усмивка разцепи боядисаната брада на Наутцера.

— Да.

— Но каква работа мога да свърша? От години не съм бил там. Вече нямам връзки.

Това беше истина или лъжа, в зависимост от това какво се разбираше под „връзки“. В Сумна той познаваше една жена… Езменет. Но това беше отдавна.