Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Но със сигурност и преди сме виждали такива като него — предположи Акамиан. — Фанатици, които протягат изкупление в едната ръка, за да отклонят вниманието от камшика в другата. Рано или късно, всички обаче го виждат.

— Не. „Такива“ като него не сме виждали преди. Никой не се е движил толкова бързо, нито толкова хитро. Майтанет не е просто ентусиаст. През първите три седмици от встъпването му в длъжност бяха разкрити два заговора за отравянето му — и ето го интересният момент — от самия Майтанет . Цели седем агенти на императора са били екзекутирани в Сумна. Този човек е не просто проницателен. Той е нещо много повече.

Акамиан кимна и присви очи. Сега разбираше спешността на повикването. Повече от всичко друго могъщите ненавиждат промяната. Великите фракции бяха подготвили място на Хилядата храма и техния шриах. Ала този Майтанет, както биха казали нроните, се бе изпикал в уискито. И по-тревожно от всичко останало, беше го сторил интелигентно.

— Ще има Свещена война , Акамиан.

Вцепенен, магьосникът огледа тъмните силуети на останалите членове на Кворума в търсене на потвърждение.

— Шегуваш се, нали?

Наутцера излезе от сенките и се спря чак когато се озова достатъчно близо, за да се извиси над него. Акамиан потисна стремежа си да отстъпи назад. Древният магьосник винаги бе притежавал смущаващо излъчване: заплашително заради височината му и все пак жалко заради преклонната му възраст. Кожата му сякаш обиждаше коприните, които го обгръщаха.

— Уверявам те, това не е шега.

— Срещу кого тогава? Фанимите?

В цялата им история, Трите морета бяха станали свидетели само на две Свещени войни, и двете насочени срещу школите, вместо срещу езичниците. Последната, така наречените Схоластични войни, се бе оказала катастрофална и за двете страни. Самият Атиерзус бе обсаден в продължение на седем години.

— Не знаем. За момента Майтанет е обявил единствено, че ще има Свещена война. Не е благоволил да посочи целта й. Както казах, той е демонично хитър.

— Значи се боите от нова Схоластична война.

Акамиан едва успяваше да повярва, че води този разговор. Възможността за нова Схоластична война трябваше да го ужасява, но вместо това сърцето му подскачаше от възбуда. Дотам ли се бе стигнало? Толкова много ли се беше изморил от безплодната мисия на Завета, та да приветства перспективата за война срещу инритите като някаква изкривена форма на облекчение?

— Точно от това се боим. Свещениците на Култовете отново ни отхвърлят открито, обявяват ни за нечисти.

Нечисти. „Хрониката на Бивника“, за която Хилядата храма смятаха, че представлява самите думи на Бог, ги беше определила като такива — онези малцина, които имаха познанията и вроденото умение да боравят с магия. „Отрежете им езиците“, казваха светите думи, „защото светотатството им е абоминация като никоя друга…“ Бащата на Акамиан — който, като мнозина от нроните, ненавиждаше тиранията на Атиерзус над Нрон — бе набил тези думи в главата му. Вярата можеше и да умира, но чувствата, свързани с нея, оставаха завинаги.

— Но аз не съм чул нищо за това.

Старецът се наведе напред. Боядисаната му брада бе подрязана в прави линии като тази на Акамиан, но за разлика от неговата, беше внимателно сплетена в модата на Източен Кетиай. Той изведнъж откри какво несъответствие има между старото лице и тъмната коса.

— Няма и как да си чул, нали, Акамиан? Все пак беше във Велики Аинон. Кой свещеник би осъдил магията в нация, управлявана от Алените кули?

Акамиан изгледа ядно стария магьосник.

— Но това можеше да се очаква, нали? — Внезапно той откри, че цялата идея е абсурдна. Такива неща се случват на други хора в други епохи. — Казваш, че този Майтанет е хитър. Какъв по-добър начин да подсигури властта си от това да насърчи омразата към хората, прокълнати от Бивника?

— Прав си, разбира се. — Наутцера имаше невероятно вбесяващия навик да си присвоява чуждите възражения. — Ала има и много по-тревожна причина да вярваме, че ще обяви войната срещу нас, а не срещу фанимите…

— И каква е тази причина?

— Защото, Акамиан — каза нечий друг глас, — няма начин Свещена война срещу фанимите да успее .

Магьосникът се взря в мрака между колоните. Това беше Симас, чиято снежнобяла брада бе разцепена от крива усмивка. Носеше сиво наметало над синята си роба. Дори на външен вид беше като вода срещу огъня на Наутцера.

— Как мина пътуването ти? — попита Симас.