Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Риджис рязко си пое дъх и се хвана за сърцето, усещайки, че всеки момент ще припадне… и внезапно напипа позната издутинка. Бръкна в туниката си и извади голям рубин, закачен на сребърна верижка.

— Красив е, нали? — попита смутено.

— Мисля, че дребните гризачи ги предпочитам на пюре — рече в отговор чудовището и вдигна огромния си крак.

Полуръстът побягна с ужасен писък, ала с една-единствена стъпка великанът постави другия си крак пред него, правейки всеки опит за измъкване невъзможен.

Дризт избегна ритника на противника си, извъртя се, за да не се удари в каменната стена и след като се приземи, светкавично се обърна и заби. Сиянието в огромния му прасец. Разнесе се рев на болка, последван от гръмък вик, дошъл от устата на Уолфгар. Проклятието на варварина бе съпътствано от звучен трясък, когато нещо — Щитозъб, с надежда си помисли Дризт — се удари в каменната стена.

Тежкият „снаряд“ се издигна във въздуха и елфът видя, че това изобщо не е Щитозъб, а масивен скален къс, най-вероятно хвърлен от някой великан.

И, което бе още по-лошо за него, миг по-късно един от двамата му противници направи няколко крачки встрани и надникна иззад кълбото магически мрак.

— Ето те, черна гадино! — изръмжа чудовището и вдигна тоягата си.

На около десетина метра над тях, Гуенивар скочи и се стовари върху плещите на навелия се великан — двеста килограма дерящи нокти и хапещи зъби. Хванат неподготвен, звярът не можа да запази равновесие, прекатури се през каменната стена и полетя надолу, повличайки пантерата със себе си.

Отбивайки поредния ритник на другия си противник, Дризт изкрещя, когато видя пантерата да пада, ала миг по-късно бе принуден отново да насочи вниманието си към упорития си неприятел.

Великанът неудържимо се носеше надолу, ала Гуенивар успя да скочи обратно към урвата, където Уолфгар все така се бореше със своите демони. Блъсна се в една скална тераса далеч под варварина и отчаяно се вкопчи в нея, омаломощена и разтреперана, а великанът продължи да се премята във въздуха, докато най-сетне се сгромоляса върху някакви чукари трийсет метра надолу, окървавен и стенещ от болка.

Нов грохот разтърси терасата, върху която Дризт се биеше с великана, последван почти мигновено от още един. Резкият звук най-сетне изтръгна Уолфгар от примката на мрачните спомени и той видя как Гуенивар се мъчи да се задържи за скалата, увиснала над дълбоката клисура. Видя и кълбото от магически мрак, прорязвано час по час от ярко синкаво сияние, когато елфът замахваше под него. Видя главата на чудовището, когато то се изправи, и се прицели.

Ала в същия миг поредният огромен камък се блъсна в стената, отскочи и се стовари върху великана, който се преви одве и отново потъна в мрака на Дризт. Следващият скален къс се удари в урвата под краката на варварина и едва не го събори на земята. Уолфгар бързо откри виновниците — на една тераса вдясно и под него, скрити зад купчина камъни (където най-вероятно имаше пещера), стояха трима великани. Един от тях запрати тежък скален къс по него и той бе принуден да отскочи, за да не бъде премазан.

Едва бе успял да се изправи, когато отново му се наложи да се хвърли настрани, за да избегне два нови „снаряда“.

С гръмък вик на уста — не в прослава на някой бог, а първичен, яростен рев — Уолфгар вдигна Щитозъб над главата си и отвърна на нападението. Могъщият боен чук полетя във въздуха и се стовари върху каменната стена, на сантиметри пред чудовищата, които побързаха да се наведат, когато от нея се откъсна огромен къс.

Очевидно впечатлени от възможностите на страховитото оръжие, великаните надигнаха глави и един през друг се закатериха към него.

Ала миг по-късно то вече бе изчезнало и когато се върна в ръката на своя господар, трите чудовища, покачени върху каменната стена, представляваха чудесна мишена.

Кати-Бри и Бруенор достигнаха ръба на каньона от същата страна, където се намираше и Уолфгар, но малко по на юг, на около половината разстояние между варварина и тримата великани. Появиха се тъкмо навреме, за да видят как Щитозъб полита за втори път. Едно от чудовищата успя да се върне зад прикритието на стената навреме, но друго, което тъкмо се катереше нагоре, нямаше този късмет — тежкият чук го застигна и то се сгромоляса върху гърба на третия си събрат. Но дори този страховит удар не можа да довърши звяра, не го стори и вълшебната сребропера стрела на Кати-Бри, която се заби между раменете му.