Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

— Ха! — възнегодува Бруенор и се понесе на юг, в опит да открие начин да се добере до великаните. — Пак искате да заграбите цялата веселба за себе си! Трябва да си направя джуджешки лък!

— Лък? — учуди се Кати-Бри, докато поставяше нова стрела в тетивата на Таулмарил. — Че откога обработваш и дърво?

Още не бе довършила, когато Щитозъб полетя за трети път. Бруенор го посочи многозначително и натърти:

— Джуджешкилък!

След това й смигна и хукна нанякъде.

Макар и ранени, тримата великани бързо се съвзеха и не след дълго онзи, който бе успял да се скрие зад стената, се изправи, вдигнал огромен скален къс над себе си.

Следващата стрела на Кати-Бри потъна в камъка и го разцепи, при което двете половини се стовариха върху главата на чудовището.

В това време другарят му се изправи и замери младата жена с канарата в ръцете си, ала не улучи и се наложи да реагира светкавично, за да избегне поредната магическа стрела, която се заби дълбоко в стената на клисурата.

Третият великан пък насочи вниманието си към Уолфгар, който тъкмо улавяше завърналия се в ръката му боен чук, и варваринът отново бе принуден да се хвърли настрани, за да не бъде премазан. Камъкът обаче отскочи под странен ъгъл от стената и го удари по крака.

Само че това не беше най-големият му проблем — когато вдигна поглед към него, Кати-Бри видя силуетът на още един великан да се възправя на северната стена над него. В ръцете си новият нападател — по-огромен и от останалите! — държеше канара, която изглеждаше достатъчно голяма не само за да повали варварина, но и да изкърти скалната тераса под краката му.

— Уолфгар! — опита се да го предупреди младата жена, макар да бе сигурна, че приятелят й е обречен.

Дризт така и не видя схватката между Уолфгар, Кати-Бри и тримата великани, но все пак успя да се откъсне от собствения си двубой достатъчно дълго, за да се увери, че Гуенивар е добре. Пантерата бе успяла да се покатери върху една скална тераса далеч под него и макар да бе ранена, изглеждаше по-сърдита не заради болката, а задето от сегашната си позиция нямаше да й е никак лесно отново да се включи в битката.

Ритниците на великана ставаха все по-редки — умората си казваше думата, а и от многобройните удари, които бе понесъл, краката му започваха да изтръпват. Единственото, за което пъргавият елф трябваше да внимава сега, бе да не се подхлъзне в бързо увеличаващата се локва кръв.

В този миг до ушите му достигна викът на Кати-Бри и той се вцепени от изненада. Ботушът на чудовището се стовари в гърдите му и го запрати към ръба на терасата, извън обсега на магическия мрак. Без да обръща внимание на болката, Дризт се изправи и се покатери по неравната скална стена и когато противникът му се появи, приведен ниско, убеден, че жертвата му все още е на земята, той вече се намираше на около четири метра височина.

Елфът скочи на раменете на великана и обви крака около гърлото му, като в същото време заби двата си ятагана в очите му. Звярът изрева и рязко се изправи, замахвайки към източника на болката, само че Дризт беше по-бърз и като се спусна по гърба му, се приземи леко, втурна се към другия край на терасата и се качи върху каменната барикада.

Великанът посегна към лицето си, заслепен от раните и от рукналата кръв, после размаха ръце и посегна по посоката на шума.

Дризт обаче го изпревари и го връхлетя откъм гърба, като го изтласкваше все по-близо до ръба. Виейки от болка, великанът понечи да се обърне, ала елфът удвои яростта на атаката си и заби ятаганите и под брадичката му.

Чудовището опита да се задържи, но не успя и политна от терасата.

При вика на Кати-Бри Уолфгар рязко се обърна, ала нямаше време нито пръв да нанесе удар, нито дори да се наведе. Младата жена вдигна лъка си, ала огромният великан я изпревари.

Скалният къс прелетя покрай варварина, подмина Кати-Бри и Бруенор и като отскочи от стената зад трите чудовища на южната тераса, удари едно от тях в гърдите и го повали на земята.

Вдигнала поглед към опънатата тетива на лъка си, Кати-Бри с изумление различи дребната фигурка на Риджис, удобно разположена върху рамото на великана.

— Малкият му хитрец! — впечатлено прошепна младата жена.

След това и тя, и Уолфгар, и новодошлият насочиха вниманието си към терасата под тях. Сребърните стрели валяха като дъжд, подсилвани час по час от Щитозъб или от някой грамаден скален къс, запратен със страховита мощ от великана. Не след дълго трите чудовища бяха напълно зашеметени от неспирната канонада.