Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Младата жена се надигна на лакти и се огледа наоколо. Огънят вече догаряше, ала все още хвърляше достатъчно светлина, за да може тя да вижда налягалите наоколо фигури. Риджис се бе свил на кълбо току до огъня, толкова близо, че Кати-Бри се учуди как не се е подпалил. Зад него се издигаше внушителна купчинка — Бруенор лежеше на съвсем същото място, където тя му бе пожелала лека нощ по-рано същата вечер. Колкото и да се опитваше обаче, така и не успя да види другите си двама приятели.

Първата й мисъл бе да събуди Бруенор, после обаче промени решението си и се насочи към Риджис. Полуръстът като че ли винаги знаеше всичко…

Побутна го лекичко, но той само изсумтя и се сви на още по-малко клъбце. Кати-Бри го раздруса доста по-здраво и дори го повика по име, ала в отговор дребният поспаланко само изруга недоволно и се зави презглава.

Без да се церемони много-много, младата жена го срита в задника.

— Хей! — възмути се той на висок глас и рязко се изправи.

— Къде отидоха? — попита направо Кати-Бри.

— Какво ши става, момиче? — сънливо се обади Бруенор, разбуден от вика на полуръста.

— Дризт и Уолфгар не са в лагера — обясни дъщеря му и отново насочи вниманието си към Риджис, който се размърда неловко под проницателния и поглед.

— Защо мислиш, че знам къде са? — опита да се измъкне, ала младата жена дори не мигна и той се обърна за подкрепа към Бруенор, само за да види как полуоблеченото джудже се задава към него, не по-малко притеснено от дъщеря си и също като нея, готово да излее яда си върху Риджис.

— Дризт каза, че ще се върнат утре или най-късно вдругиден — принуден бе да признае той.

— А къде отидоха? — настоя Кати-Бри.

Риджис понечи да свие рамене, ала младата жена го сграбчи за яката и го повдигна във въздуха:

— Пак ли ще ми играеш същите номера?

— Предполагам, че са тръгнали след Киерстаад — рече полуръстът. — Заслужава извинение, ако не друго.

— Толкова по-добре, ако момчето е решило да се извини — отбеляза Бруенор и, доволен от обяснението на Риджис, се накани да си легне.

Кати-Бри обаче поклати глава и още по-здраво стисна полуръста:

— Не, не вярвам, че е готов за това — обърна се тя към баща си. — Все още не. И затова не вярвам да са тръгнали след младежа.

Докато говореше, тя доближи лице до лицето на Риджис, но поне го пусна на земята и каза доста по-меко:

— Трябва да ми кажеш. Не можеш повече да ни играеш старите си номера. Ако смятаме да прекосим половин фаерун заедно, трябва да си вярваме, а с държанието си в момента никак не си помагаш.

— Отидоха да намерят великаните — изплю камъчето полуръстът. И сам не можеше да повярва, че го е сторил, но нито можеше да отрече, че в думите на младата жена има логика, нито бе в състояние да устои на умолителния й поглед.

— Ха! — изсумтя Бруенор и тропна с крак толкова силно, че макар да бе бос, разнеслият се тътен надали можеше да бъде по-силен, дори ако джуджето носеше подковани ботуши. — Хиляди остроглави, плиткоумни гоблини! Защо не ни каза по-рано?

— Защото щяхте да накарате и мен да отида! — възнегодува полуръстът, ала гласът му бързо изгуби сърдитата си нотка, когато Кати-Бри направи крачка към него.

— Винаги знаеш твърде много и казваш твърде малко — изръмжа тя. — Точно както стана и когато Дризт си тръгна от Митрил Хол.

— Ами просто слушам! — безпомощно сви рамене Риджис.

— Обличай се! — нареди младата жена и полуръстът я изгледа смаяно.

— Нали чу какво ти казаха! — изрева Бруенор.

— Искате да идем там? — невярващо попита Риджис и посочи потъналата в непрогледен мрак тундра. — Сега?

— Няма да ми е за първи път да измъквам проклетия му елф от лапите на някой снежен човек! — изсумтя джуджето и тръгна към завивките си.

— Великани — поправи го Риджис.

— Още по-зле! — гръмогласният вик на Бруенор събуди останалите в лагера.

— Ама не можем да си тръгнем! — възпротиви се полуръстът и махна към тримата търговци и двамината пазачи. — Нали обещахме да се погрижим за тях! Ами ако великаните се появят, когато нас ни няма?

При тези думи по лицата на Камлейн и другарите му се изписа тревога, ала Кати-Бри изобщо не се впечатли от подобна нелепица. Вместо това многозначително премести поглед от полуръста към вещите му, сред които бе и новичкият му боздуган, изработен в една от ковачниците на Бруенор — красиво оръжие от митрил и черна стомана, с глава във формата на еднорог и сини сапфири вместо очи.

С примирена въздишка Риджис започна да се облича.