Роджър Зелазни - Пустош

… Пътуваше с плоскодънна лодка с хората на майор Хенри. Търгуваха с коне в селата на рий. Той отново видя Ливънуъртската кампания и отблясъците на огъня… пролетното затопляне и зимния студ… изкормването на дивеча с Хю… спането на открито, миризмата на коне, миризмата на земя… и бурите, и преминаването на бизони… лицата на родителите му в далечината…

Изцвили кон. Главата му рязко се надигна и Джейми усети болката в гърба и раменете, вратът му… той се протегна и отново задряма, засънува необятната прерия.

… А сънищата на Хю бяха изпълнени с болезнени видения от мрак и огън, макар да чувстваше, че не е сам в болката си. Чувстваше, че е говорил с някого, макар да не беше сигурен дали езикът и устните му се бяха движили. Сякаш беше пуснал корени, които проникваха дълбоко в земята, и като жилавия шубрак той се вкопчваше в нея, за да устои на природните стихии, а крайниците му смучеха живителни сокове.

… Изцвили кон. Земята потрепери. Джейми отвори очи, светът беше изпълнен с утринна светлина. Конят му стоеше наблизо. Той усети вибрациите от конски копита по земята. Разтърси глава, разтри очи с длани и седна. Докато прекара пръсти по косата си, в главата му нахлуха спомени. Погледна Хю: главата му беше увиснала настрани, а гърдите бавно се надигаха и спускаха.

Тропотът на копита приближаваше. С надеждата да не е група рикарии той скочи на крака и се обърна към посоката, от която идваше звукът.

Не, не бяха рий. Майор Хенри и хората му препускаха в долината откъм изток. Те извикаха и му махнаха, когато го видяха. При вида на падналата фигура на Хю, всички се умълчаха, приближиха и погледнаха тялото.

— Джейми, какво се е случило? — Майор Хенри слезе от коня и дойде по-близо.

— Хю е смачкан от мечка — отговори Джейми. — Много е зле.

— По дяволите! — Майорът коленичи и постави ръка върху гърдите на Хю. — Лошо се е наредил.

Останалите слязоха от конете и пристъпиха напред.

— Ще трябва да го вземем до лагера, там ще му е по-удобно — каза един от скаутите.

— … И да го лекуваме някак — добави друг.

— Доведете товарния кон — извика майорът.

— Не съм сигурен, че трябва да местим Хю — каза Джейми.

— Длъжни сме да направим всичко възможно за този човек.

Когато доведоха коня и разтовариха багажа от него, Франк и Уил, червенокосите братя от Сейнт Луис, се наведоха и хванаха Хю за раменете и глезените. Започнаха бавно да го вдигат от земята.

Хю простена — ужасен, нечовешки звук. Франк и Уил го положиха отново.

— Май няма начин да го преместим, без да го убием — отбеляза Франк.

— Аз мисля, че и така ще умре — каза Уил. — Няма смисъл да го измъчваме допълнително.

— Бедният Хю, не му остава много — съгласи се Франк. — Нека го оставим на мира.

Майор Хенри поклати глава и постави ръка на раменете на Джейми.

— Мисля, че са прави — каза той тихо.

Джейми кимна.

— Ще почакаме малко — каза майорът. — В случай, че свърши скоро.

Хю лежеше като труп, от време на време изпускаше въздишка, простенваше. Денят се затопляше. Хората направиха чай, насядаха по земята и заговориха по-тихо от обикновено за следи, които са проследявали към Биг Хорн, за последната кампания срещу рий, за активността на индианците в района. Неколцина отидоха при трупа на мечката, за да вземат месото.

Лицето на Хю ставаше ту по-светло, ту по-тъмно като явен белег за борбата, в която не можеше да има съюзници. Ръцете му потръпваха, като че ли искаха да хванат нещо. Известно време дишаше дълбоко. Потта на лицето му сякаш беше стъклена маска. Джейми отново почисти лицето му.

— Скоро, момче, боя се, че ще е скоро — каза майорът.

Джейми седна и се загледа.

Запяха птици. Денят продължи да се затопля. Слънцето се издигна високо в небето. Хю все още дишаше тежко. От ъгълчето на устата му се беше проточила слюнка. Пръстите му правеха бразди в земята.

Когато слънцето вече беше високо, майор Хенри погледна към ранения. Гледа го известно време и се обърна към Джейми.

— Може да изкара повече, отколкото смятахме. Доста е жилав, Джейми.

— Знам — отговори Джейми.

— Хората стават малко неспокойни, пък и рий точно сега са много войнствени.

— Разбирам — каза Джейми.

— Затова по-добре да потеглим към лагера на запад, преди да продължим. Знаеш накъде ще поемем.

— Знам.

— Затова смятам да ти оставя един човек, който да остане с тебе и да ти помогне да държите вълците настрана, докато… свърши. Останалите ще сме напред, ти ще ни настигнеш по пътя.