Роджър Зелазни: Пустош

През 1808 г. един планинец на име Джон Колтър пробяга сто и петдесет мили полугол, преследван от неколкостотин воини чернокраки.

Трий Фокс, есента на 1808 г.

Джон Колтър, човекът, когото индианците кроу наричаха Сийкеда, Белите вежди, знаеше, че е хванат натясно. Иначе защо настръхваха косъмчетата по тила му?

Той проточи шия и се заслуша. Мушитрънчето, което само преди малко беше чуруликало в дивите череши надолу по брега, прекъсна песента си.

„Може би съм прекалил“ — помисли си той.

Това говореше твърде много за Джон Колтър, човека, който беше ловувал и проправял пътя на Луис и Кларк 1 1 Мериуедър Луис (1774–1809) и Уилям Кларк (1770–1838), американски изследователи, предприели експедиция (1804–1806) в северозападните територии на Северна Америка. — Бел.прев. . За него се говореше, че е навлизал в неизследваните части на Западните Скалисти планини по-навътре от всеки друг измежду живите. Сам беше открил миризливите извори на Йелоустоун, мястото, което сега старите наричаха Ада на Колтър, а година преди това, заедно с малка група плоскоглави и кроу почти беше намерил смъртта си в тъмния гъсталак. Чернокраките 2 2 Кроу, плоскоглави, чернокраки: индиански племена. Чернокраките, наречени още сиха сапа, са традиционни врагове на кроу. — Бел.прев. ги бяха сгащили и отупали. Колтър получи парче олово в десния крак и трябваше да докуца обратно до лагера. Но оцеля — макар и досега да не знаеше как стана.

Точно зад Колтър, в реката, където двамата мъже бяха поставили капаните си за бобри, беше приятелят му Джон Потс. Той го чуваше как пухти наоколо. Далече в неясните сенки на елите насмешливият писък на сврака внезапно прекъсна. Потс не го чу или не му обърна внимание, защото продължи да пухти.

Колтър усети опасност и излезе от върбовия шубрак, откъдето слушаше.

То дойде като приглушена гръмотевица от хребета, който се извисяваше над елите.

— Бизони? — извика от потока Потс замечтано.

Колтър не си направи труда да отговори.

Видя ги да се спускат от пролома, около хиляда чернокраки — вероятно цялото племе. За няколко минути той и Потс бяха обградени.

— Виж само колко воини са дошли за главата на стария Сийкеда — мрачно отбеляза Потс.

Когато към него се насочиха стотина лъка, той посегна рязко към пушката си. Чу се свистене на пера и Потс се свлече на колене.

— Джон, мъртъв съм.

Падна в потока, без да промълви и дума повече.

Колтър знаеше какво ще последва. Той огледа лицата. Ястребовите пера танцуваха на слънчевата светлина, черният блясък на свободно спускащите се коси, възрастни, уморени, младежи, облечени с еленови кожи, купешки плат, одеяла, ленти и груби панталони. Наистина бяха много. Не чак толкова, колкото се опасяваше, но нямаше значение. Във всеки случай бяха достатъчно, за да го измъчват до смърт, а той знаеше, че точно това щяха да направят.

Човекът, който пристъпи напред, изглеждаше като шаман. Косата му беше вързана в кок на темето. За него беше прикрепена гарванова глава, която се клатеше с всяко движение. По тялото му се виждаха типичните белези: резки и извивки по голите гърди, истински шедьовър, направен с върха на ножа.

Колтър не помръдна, докато ножът на шамана разрязваше панталоните и ризата му от еленова кожа. Няколко леки движения с острието и хладният есенен въздух облъхна голото му тяло. Шаманът беше окастрил дрехите от него, но беше оставил някакво подобие на набедрена превръзка около слабините му, жалки остатъци от панталоните. За Колтър това беше знак, че ще оцелее. Щом запазиха достойнството му, щеше да се случи нещо необичайно.

Шаманът попита Колтър на езика на кроу дали може да тича. Колтър поклати глава. Тогава мъжът сряза парче от гръдния му мускул. Малко парче кожа увисна, рукна кръв. Индианците бяха изумени — хората изпуснаха с въздишки сдържания до момента дъх. Разнесоха се учудени гласове.

— Имам кръв — каза Колтър на езика на кроу, — също както и вие.

— Виждам — отвърна шаманът, но очите му гледаха сякаш през него. — Ще бягаш.

— Кога? — попита Колтър.

— Сега. Хайде, тръгвай!

Окичените с пера мъже разбраха, че бягането започва, и се отдръпнаха, за да направят място. Колтър се наклони напред и хукна. Втурна се като жълт елен в бялата ливада до реката, където приятелят му лежеше мъртъв.