Скот Линч - Републиката на крадците

— Ни най-малко.

— И… ще удържиш на думата си? Пари и превоз, за да се измъкнем?

— Нито пари, нито превоз — каза Търпение със смях, който не беше весел. — Нищо повече не ще получиш от нас. Познатите ти в счетоводната къща няма да се сещат кой си, а за сътрудниците ти от Дълбоки корени Себастиан Лазари вече не е нищо повече от сив призрачен спомен. Каквото и да решите да направите от тук нататък, джентълмени, подозирам, че ви очаква дълъг път.

— Защо ни причиняваш това? — попита Локи.

— Заради Соколаря — отвърна тя.

— Значи, в крайна сметка всичко се свежда до отмъщение — каза Локи. — Е, същество като Соколаря си заслужава всяка секунда болка, която му причиних, и мамка ти, ако очакваш да мисля противното!

— Не разбираш какво му отне — каза Търпение, като говореше разпалено, изпълнена с презрение. — Плътта ти е инертна, за теб магията не е нищо повече от повея на вятъра. Никога няма да го почувстваш — да почувстваш как думите те напускат като огън, като стрели от тетива! Да знаеш каква сила се съдържа в дълбините ти, и те носи като перце по вятъра. Мислиш, че съм себична заради това, което правя? Жестока? По-малко е, отколкото заслужаваш! Щеше да е милост, ако го беше убил. Убивала съм магове. Но ти открадна ръцете и гласа му. Отне му магическите инструменти и го направи на парчета. Смачка го като безценно произведение на изкуството. Архидама Търпение можеше и да ти прости. Майката и магът не могат.

— Насочвам те към предходното ми твърдение — каза Локи с треперещ глас.

Тежки стъпки се чуха към стълбите. Джийн нахлу в стаята, блъскайки вратата, без да почука.

— Не разбирам! — каза задъхано той. — Аз просто… Ти пак ми направи нещо шибано, нали?

— Кратка дрямка — каза Търпение. — Исках да остана насаме със Сабета, а след това — с Локи. Но можеш да чуеш всичко, което имам да казвам от сега нататък.

— Къде е Сабета? — попита Джийн.

— Жива е — отвърна Търпение. — Избяга по свое собствено желание.

— Защо, да ти…

— Не предлагаш нищо повече, което да искам, Джийн Танен — каза Търпение. — Прекъсни ме още веднъж и Локи ще напусне Картейн сам.

Джийн сви юмруци, но замълча.

— И аз напускам Картейн — каза Търпение. — Заедно с всички от моя вид. Тази вечер приключва последната от Петгодишните игри заедно с вековете ни пребиваване тук. Когато картейнците съберат кураж да влязат в Исас Схоластика, ще открият празни сгради, срутени тунели и липсващи библиотеки и съкровища. Премахваме всички следи от живота си в Картейн чак до праха под обувките ни.

— Защо, богове, ще правите подобно нещо? — попита Локи.

— Картейн е старата мечта — каза Търпение. — Изпълни целта си. Набрахме сили, усъвършенствахме уменията си и събрахме богатството, необходимо ни, за да сторим това, което трябва. Няма да има повече договори. Няма да има повече Вързомагове. Оттегляме се от явния живот на този свят. Никога вече няма да позволим издигането на подобна институция.

— А онази… Онази опасност, за която говореше? — попита Локи, обезкуражен и сепнат от величината на промените, които думите на Търпение предполагаха.

— Има неща, които се движат и сънуват в тъмнината — каза Търпение. — Отказваме да поемаме какъвто и да е по-нататъшен риск да ги събудим. Но човешката магия все пак трябва да оцелее, затова ние следва да се научим как да я направим възможно най-тиха.

— Защо беше нужно да преминаваме през тези проклети избори? — попита Локи. — Богове, защо просто не ни събра в стаята, за да ни разкажеш тези глупости и да ни спестиш всичките проблеми?

— Преди век някои мъдри членове на ордена ми — отвърна Търпение — са предвидили посоката ни отвъд всяка сянка на съмнение. Използвахме договорите си, за да забогатеем, но те също така ни направиха арогантни. Подклаждаха импулса ни да господстваме, да гледаме на силите си като на безгранични, а на света — като на глина в ръцете ни. Онези мъдри мъже и жени са знаели, че ще избухне криза, ще дойде кърваво време и единственият начин да спечелим, ще бъде чрез изненада. Те са си представяли много голям разрив в обичайния ни начин на живот, но в същото време — рутинен, така че да скрие подготовката за битка, щом ѝ дойде времето. Петгодишните игри се превърнаха в обичайна част от обществото ни, в показност и освобождаване на напрежението. На някои от нас обаче открай време беше известен първоначалният замисъл на игрите и знаехме, че може да се наложи да го използваме.

— Значи, всичко е било просто… грандиозна заблуда? — попита Локи. — Докато танцувахме за удоволствие на всички, ти си точила ножа си и си го забила в нечий гръб?