Скот Линч: Републиката на крадците

Слабост ли е това, Майко?

Никога не си разбирала талантите ми.

Истината е, че те никога не са ме правили слаб. ИСТИНАТА Е, ЧЕ ТЕ МИ ДАДОХА КРИЛА.

Клюновете и ноктите на мършоядите са водени от човешки разум. За секунди са разкъсали китките на Търпение, направили са ръцете ѝ на пихтия, обелили са кожата на врата ѝ, изтръгнали са очите и езика ѝ. Безпомощна е много преди да умре.

Соколаря разпръсва облака от крилати слуги и се свлича задъхан до рамката на прозореца. Толкова сила е изцедил… Нуждае се от храна. Трябва да прерови къщата и да намери всичко полезно. Трябват му дрехи, пари, обувки… Трябва да изчезне веднага след като се нахрани, далече от това гнездо на врагове, далече, за да се възстанови.

— Времето на тишината, Майко? — той изрича тихо думите на самия себе си като тананикане, вкусвайки странното усещане на вибриращата в гърлото му съностомана. — О, мисля, че последното шибано нещо, на което приятелите ти ще се наслаждават, е време на тишина.

Като накуцва и се клатушка, смеещ се сам на себе си, той слиза внимателно по стълбите. Първо — храна, после — дрехи. А след това ще събере сили за предстоящата работа. За дългата, кървава работа, която предстои.

Благодарен съм на Саймън Спенсън, че ми препоръча автобиографията на Антъни Шер „Годината на краля“ — книга, която, макар и не пряко, повлия „Републиката на крадците“, като ме предизвика да изобразя актьорите от трупата на Монкрейн от няколко ъгъла, които преди това не бях разгледал. Надявам се, че мога да пледирам пред любителите на театъра по същия начин, по който го направих пред изкушените от всички морски теми в „Червени морета под червени небета“, да помнят, че целта ми не е била да пресъздам точно някоя определена традиционна трупа или представление от нашия свят, а да подредя избрани елементи от въпросните традиции във форма, която смятам за забавна.

Благодарен съм на Саймън Спенсън и Ан Гроел за многострадалческото им търпение и подкрепа във време, за мен пълно с неприятности. На блестящата ми Сара, която откри нещо счупено и ми помогна да го възстановя. На Лу Андърс, Джонатан Страхън и Гарет-Майкъл Скарка, които ме убедиха да работя, когато се нуждаех много силно да се чувствам способен за това, и най-накрая — на човека, дългата кореспонденция с когото ми помогна да лазя напред с надежда през най-долния, най-тъмен период от живота ми. Благодаря ти!

С това приключва третият том от поредицата за Джентълмените копелета, който ще продължи с „Тръна на Емберлен“.

С. Л.

Ню Ричмънд, Уисконсин, 2008 г. — Брукфийлд, Масачузетс, 2013 г.

От англ. cock — петел или вулг. пенис. — Б.пр.