Скот Линч - Републиката на крадците

— Също както и аз не съм сигурен, че смекчавайки победа до равенство е същото като триумф за моята страна — каза Локи. — Нито пък е точно загуба. Голяма каша, нали? Каша за пияници и философи.

— Чудя се какво ще кажат маговете.

— Надявам се, че ще спорят за това, докато слънцето изстине — отвърна Локи. — Ние изпълнихме нашата част, борихме се искрено, изкривихме крайните резултати точно толкова, колкото да объркаме всички, какво повече може да искат?

— Предполагам, че сега ще разберем — отвърна Джийн.

— Дали… Дали Търпение ви е дала нареждания какво да правите, след като преброят гласовете? — попита Сабета.

— Нито дума — отговори Локи.

— Тогава защо не се махаме оттук, по дяволите, и не оставим на работодателите си да ни открият, когато пожелаят? — Сабета гаврътна останалия коняк в чашата. — Имам убежище точно край Прашния двор. Наемът е платен за един месец напред, има си дърва за огрев, спално бельо и вино. Бих казала, че е удобно място, за да си починем и да решим какво ще правим… след това. — Тя нежно прокара пръсти по лявата ръка на Локи.

— Имаш ли планове как да се измъкнем оттук, без да се замесваме в публичен скандал? — попита Джийн.

— Нови кожи — Сабета извади тънка като скалпел кама някъде изпод ръкава на жакета си и сряза един от трите пакета под изнервящия стенопис в стаята. — Колкото и да не ми се иска да сваля тази рокля, реших, че ще ни бъде много по-лесно да се измъкнем, ако сме облечени като врага.

В десетия час на вечерта трима сини плащове си пробиха път през любопитната тълпа на главния вход на Картениума. Слаб страж и як страж, водени от жена със сержантски пагони на ревера. Освободиха се от последните хора на пътя си чрез комбинация от бутане и заплашително мърморене за официални дела.

Локи и Джийн последваха Сабета около петдесет метра на запад до страничен двор, където ги очакваше карета. Тъмнината се беше сгъстила значително и когато отваряше вратата на каретата, вниманието на Локи бе привлечено от оранжева светлина някъде на юг.

— Изглежда като пожар — каза той.

Пожарът бушуваше и позлатяваше с отблясъците си сенчестите сгради на онова, което трябваше да е район Паланта.

— И то доста голям пожар — потвърди Джийн. — Надявам се да няма нищо общо с изборите. Може би картейнците играят по-твърдо, отколкото съм им го признавал.

— Хайде, вие двамата, да не се застояваме толкова дълго, че да ни забележи някой с по-висок ранг! — подкани ги Сабета.

Качиха се заедно в каретата. Кочияшът, следвайки каквито заповеди му беше дала Сабета по-рано, тръсна юздите и те потеглиха, оставяйки резултатите от намесата си в избирателния процес на Картейн зад себе си. Истинските сини плащове продължаваха да прииждат с извадени палки и щитове, докато каретата трополеше по паветата и се отдалечаваше от Картениума.

— Първият магистрат току-що прочете отчета на последния район — каза един от младите мъже, зареял поглед. Студеносъщни знаеше от дългия си опит, че колкото по-слаби и незабележими са връзките между съзнанията, толкова по-трудно е да ги поддържаш. Всеки проклет глупак може да пръсне мислите си в нощта така, че магове наблизо и далеч да ги получат като жужащи насекоми. Разузнавателната мрежа, която в момента прехвърляше мисли през целия град, даваше всичко от себе си да остане съвсем тиха.

— Последният район е за Черен ирис… — прошепва младият маг.

— Победа за Черен ирис — казва някой друг. — Със съвсем малко.

— Изглежда, че прехвалените каморци на Търпение не могат да се сравняват с нашите — подсмихва се архидама Прозрение. Облечена е в кожена мантия с качулка, с тъмна ленена маска на лицето и подсилена с ризница броня. Както всички останали мъже и жени в дневната на втория етаж на Студеносъщни в район Паланта, и тя е облечена за битка. — Ще се справим с тях накрая, след като всички останали удоволствия за вечерта са изпитани.

— Нека кажем по-скоро необходимости — прокашля се Студеносъщни, докато поема дълбоки, равномерни глътки въздух, за да се успокои. Въздухът е тежък и наситен с миризмата на всички тези магове, техните роби и кожи, виното в дъха им, маслата в косите им и нервния им, потен дъх.

— Защо не и двете? — вметва архидамата.

— Настъпил е смут в Картениума — прошепва младият мъж, който докладва резултатите от изборите. — Някой си… Ловарис от район Бурсади. Някакво изявление. Може би… Ха! Може би обръща страните!