Скот Линч - Републиката на крадците

Това, което последва, може да бъде описано само като крещящия провал на обществения сезон в Картейн, защото половината съветници от Черен ирис, които технически имаха имунитет срещу арест, се опитаха да щурмуват сцената през стена от сини плащове, които нито можеха да ги наранят, нито да им позволят да наранят Ловарис. Първи магистрат Седелкис демонстрира равноправието на картейнското правосъдие, като ритна съветник от Черен ирис в зъбите, което накара дори и съветниците от Дълбоки корени да се включат в боя, за да потвърдят привилегиите на положението си. Пратеници на сините плащове тичаха за подкрепление, докато повечето зрители, които не бяха част от свадата, напълниха бокалите си с пунш и се заловиха да наблюдават правителството си в действие.

— Не мога да повярвам! — възкликна Сабета. — Как, по дяволите… Не мога да го кажа по по-завоалиран начин. Как, по дяволите?

— Ти беше предупредила Ловарис, че ще се опитаме да го убедим да смени цвета на лентата на ревера си — каза Локи. — Както знаеш, той дори и за секунда не се хвана на въдицата. Подъвка самоуважението ми за малко, след което ме измете като лайно.

— Бяхме подготвили втора атакуваща линия — добави Джийн, докато си наливаше още един пръст коняк. — Храна за егото. Нещо, което трябваше да погали чувството му, че ще бъде оста, около която се ще се върти светът.

— Тъпо нищожество! — продължи Локи. — Джийн предложи втория подход с теорията, че Ловарис би бил по-склонен да преговаря с пратеник, който не е опикал целият току-що. Оказа се добро предположение.

— И сега Ловарис е най-важният човек в Картейн — прошепна Сабета. — Сега всяка задънена улица в Консейла трябва да бъде решена от неговия глас!

— Възможност, която той намери за доста стимулираща. Другите съветници може да го намразят в червата — каза Локи, — но през следващите пет години ще цъфват на вратата му със свалени шапки, освен ако не го убият. Така или иначе, проблемът не е наш.

— Само това ли беше нужно? Приятелски съвет?

— Е, очевидно той се съгласи да премине през всичко само ако резултатите го позволяват — каза Локи. — Ако ти беше победила с повече, щеше да си замълчи. А и сделката беше подкрепена с адов подкуп.

— Съгласи се на двайсет и пет хиляди дуката — вметна Джийн.

— Как очаква да го скрие? — попита Сабета. — Черен ирис ще го изринат! Счетоводната му къща ще се наблюдава, сделките му ще се гледат под лупа, а всяка нова собственост ще бъде отупана като прашен килим за улики!

— Скриването не е проблем — каза Локи, — защото ти вече му достави всичко напълно безопасно вместо нас.

Сабета го гледа втренчено за секунда, след което прошепна:

— Мощехранителниците!

— Без много шум превърнах двайсет и пет хиляди дуката в скъпоценни камъни, най-вече в изумруди и перли „Паяково око“ — каза Джийн. — Лек товар, който да може да се побере в дъното на чекмедже. Полицаите ти бяха много по-гнусливи да бъркат в праха и костите на предците на Ловарис, отколкото самият той.

— Помислих си, че сте ги взели като залог за съдействието му — каза Сабета.

— Това беше разумното заключение — каза Локи. — Не ни беше комфортно сами да занесем тлъстия подкуп в имението му. Твърде голям шанс някой на заплата при теб да ни забележи. Може би дори някой, който работи в домакинството му.

— Опитай с половината му домакинство — каза Сабета. — Значи, ви трябваше някой, който да достави съкровището до Ловарис, а на мен да съобщи местоположението на лодката… богове! От колко време знаеш, че държа Никорос в ръцете си?

— За малко да го открием твърде късно — отговори Локи. — Почти всичко, което ти е казал преди информацията за корабчето, беше истинско и за наша сметка.

— Хм. За да му кажеш за корабчето… — тя разтри слепоочията си. — Аха! Онзи алхимичен магазин, от който те освободих във Вел Веспала, информацията дойде от Никорос. Ти… трябва да си предложил на всекиго, когото подозираш, различна примамлива цел!

— И целта, върху която стъпи, ни разкри коя е къртицата! — каза ухилен Локи. — Абсолютно си точна!

— Ама че невъзможни тъпаци! — Сабета скочи, обиколи масата, вдигна Локи и Джийн от столовете им, прегърна ги през раменете и се засмя. — О, вие двамата сте такива нетърпими лукави лайна! Та това е чудесно!

— И ти не се изяви толкова зле — каза Джийн. — Ако не беше милостта на боговете, все още щяхме да плаваме по Амател.

— И какво направихме? — попита Сабета с глас, пълен с искрено удивление. — Какво направихме? Може да се каже, че спечелих изборите, но… не съм сигурна, че победа, продължила трийсет секунди, изобщо е победа.