Скот Линч - Републиката на крадците

— Виж, Никорос! — започна Локи, докато слагаше бокала си с недокоснат пунш в ръката на картейнеца. Говореше тихо, така че да го чуе единствено Никорос. — Според мен е време да ти кажа, че знам какво е някой да те притиска да действаш против съвестта си.

— Ах, мастер Лазари, аз… Тоест какво имаш предвид?

— Опитвам се да ти кажа — каза Локи, — че знам. И то отдавна.

— Ти… знаеш? — Веждите на Никорос се вдигнаха толкова високо и толкова бързо, че Локи се изненада, че не изскочиха от лицето му като изстреляни от катапулт. — Знаел си?

— Разбира се, че знаех — успокояващо кимна Локи. — Работата ми е да знам разни неща, нали? Единственото, което не можех да разбера, беше мотивацията ти. Очевидно не си истинска фурнаджийска лопата.

— Богове! Аз… Беше алхимикът ми. Моят… снабдител с прах. Да вземаш прах, е не по-лошо, отколкото да го продаваш. Хванаха ме и тази жена… Е, в крайна сметка се досетих коя е тя. Съжалявам. Предложи ми сделка. Иначе щях да загубя всичко. Десет години на Баржата на покаянието, а след това — изгнание.

— Ужасно нещо — каза Локи. — И аз бих се опитал да го избегна, ако е възможно.

— Ще си подам оставката след тази вечер — промълви Никорос. — Бих се обзаложил, че съм причинил повече вреда на Дълбоки корени от всеки друг член на комитета в тая отвратителна история.

— Никорос, не ме ли слушаш — каза Локи. — Казах ти, че знаех.

— Но как това…

— Беше повече мой агент, отколкото техен. До Черен ирис достигаше точно това, което исках да чуят, и от източник, който смятат за безупречен.

— Но… аз съм сигурен, че някои от нещата, за които им давах информация… бяха реални и вредни за нас!

— Естествено — каза Локи. — Нямаше да те слушат, ако не спомагаше за реални резултати през по-голямата част от времето. Жертвах истините за сметка на това, че ги снабдявах с изключително важни глупости. Затова не си и помисляй да подаваш оставка. Ако Черен ирис изгуби тази вечер, това ще бъде, защото ти беше моето оръжие срещу тях. Това ще ти помогне ли да спиш по-спокойно тази вечер?

— Аз… Ами не знам какво да кажа. — Смръщеното му лице се отпусна незабавно и видимо.

— Не казвай нищо, само пресуши бокала и се наслаждавай на шоуто. Разговорът ни ще си остане малката ни тайна. Дано имаш хубав и дълъг живот, Никорос! Съмнявам се, че ще ни видиш някога отново.

— Освен ако работодателите ни не искат да ни върнат за следващия кръг след пет години — промълви Джийн, докато се отдалечаваха.

— Може би, ако искат всичките да приключат в шибана кома като кофата лайна с птицата — каза Локи.

— И не че съм против това да успокоиш клетника, но как, мислиш, ще се почувства, ако Черен ирис победят?

— Богове проклети, просто се опитвах да направя каквото мога, за съсипаното копеле. Поне сега може да вярва, че съм избрал да го използвам като преценен риск. Хайде, да открием тази Саблена зала и да се отдалечим от хорските очи.

Шест стълбища и три разговора с не особено полезни организатори по-късно откриха Сабета, очакваща ги в стая с балкон, издигнат над южната страна на Големия салон. От фреска на стената ги гледаше злокобно някакъв отдавна умрял благородник, втренчен в резбования метален параван с хубав изглед към тълпата и сцената по-долу.

Сабета отново беше облечена по-скоро за езда, отколкото за бал — прилепнал кадифен червен жакет с цепнати ръкави върху рокля от черни копринени квадрати, бродирани с червени астрономически знаци. Локи ги подреди в ума си и осъзна, че беше облечена с карта на Слънцето и Луната за конкретния ден, месец и календарна година.

— Харесва ли ти? — разпери тя ръце. — Съгласно инструкциите на възложителите се постарах да похарча всичко, което ми предоставиха, до последната монета.

— Изпълнила си дълга към властта, както винаги — каза Локи.

Сабета протегна ръка, а той не се посвени да я целуне. Тримата се настаниха на малка масичка с бадемови торти, коняк и четири червени кристални тумбести чаши. Локи пое инициативата и грабна бутилката.

— Чаша, напълнена догоре, за отсъстващите приятели! — каза той, когато наля четвъртата чаша и я отдели настрани. — Нека благодарение на уроците, които научихме от тях, да има страхотно шоу за всички тази вечер.

— Нека живеем достатъчно дълго, за да оценим каквото и да се случи — добави Джийн.

— Да пием за политиката! — завърши Сабета. — Нека никога повече не скачаме в едно легло с нея.

Чукнаха се и пиха. Питието имаше бледокарамелен цвят и погали гърлото на Локи със сладка, гостоприемна топлина. Не беше алхимичен коняк, а някоя от старомодните западни марки с нотка на праскова и орех в изпаренията.