Скот Линч - Републиката на крадците

Няколко минути по-късно оранжеви пламъци се издигаха на фона на еспаранската нощ и членовете на трупата, които не бяха изтичали да потърсят помощ, пълнеха кофи с вода с всички външни белези на припряност и искреност.

— Не така си представях да прекарам малките часове на нощта — каза баронеса Езринтайм, вече облечена с ботуши, лека пола, тъмен жакет и ясно виждащ се меч.

Локи и Сабета, все още покрити със сажди от битката с огъня, стояха напрегнати в една от стаите на мадам Глориано, предназначена за лични разговори. Беше след полунощ. Равен брой полицаи и войници бяха оградили мястото, а останалите от трупата на Монкрейн и Булидаци се намираха под стража в общата стая. Езринтайм беше повикана от командира на стражите, щом овъгленият труп бе идентифициран.

Локи си помисли, че лицето на Сабета отлично изразява мъка и примирение.

— Сигурно… Напълно сигурно ли е, че е той? — попита тя. — Тялото беше…

— Тялото беше купчина въглени, момиче, но разполагаме с пръстена и камата му. Знаем отлично, че там лежи Генаро. Разбирам, че не може да ти е лесно. — Езринтайм разтри очи. — И все пак това е реалността: мъртъв под чаршафа.

— Нека ви помогна в търсенето на Монкрейн — каза Локи, решил, че демонстрацията на войнственост ще контрастира добре с шока на Сабета. — Аз и хората ми. Ако открия копелето…

— Това не е Камор и сте тук инкогнито — отсече баронесата. — Нямате право да носите оръжие или да раздавате правосъдие, и изобщо не възнамерявам да ви дам правомощия, които след това да обяснявам на някого другиго!

— Извинявам се, милейди — каза Локи, — исках само да предложа каквото съдействие е възможно.

— Най-доброто съдействие би било да следвате изричните ми инструкции — каза Езринтайм. — Джасмер Монкрейн е убил еспарански благородник и преследването му е проблем на Еспара. Богове и светци, за това ще се говори през следващите десет години, и то ако ситуацията не ескалира още повече!

Обиколи стаята няколко пъти, като не сваляше поглед от тях.

— Очаквам да напуснете града — каза тя най-накрая. — Да, мисля, че така би било най-добре. Ще ви осигуря безопасен излаз и ще ви включа в керван. Добре дошли сте да се върнете в Еспара с истинските си самоличности след няколко години, но никога повече като актьори. Или като каквито и да е лица с такъв нисък ранг!

— Благодаря ви, милейди! — каза Локи.

— Ами трупата на Монкрейн и Булидаци? — попита Сабета.

— Какво очакваш, Верена? Булидаци е мъртъв, а Монкрейн е все едно мъртъв. Няма да има повече представления, разбира се. Всичко, миришещо на Монкрейн, ще бъде заметено под килима.

— Имам предвид актьорите — каза Сабета. — Те бяха… най-гостоприемни. Копелето Монкрейн ги постави в много незавидна позиция.

— Незавидната позиция на Генаро Булидаци ще е това, което най-много ще притесни графинята — каза Езринтайм. — Колкото до мен обаче, вината на Монкрейн е видима като бял ден. Ако показанията съвпадат и хората ми не открият нищо интересно в този хан, хората ви ще останат живи. Не се съмнявайте обаче, че трупата ще бъде разтурена.

— Повечето ще бъдат оковани за дългове, след като адвокатите приключат да ги измъчват — каза Сабета.

— И какво ме интересува това, скъпа моя?

— Грижеха се добре за нас, докато бяхме в Еспара — каза Локи. — Чувстваме се задължени да помолим за съдействие от тяхно име.

— Разбирам. — Езринтайм въздъхна и потупа с пръсти ефеса на рапирата си. — Е, лорд Булидаци загина, без да остави наследник. Нямаше и връзки извън Еспара, които да трябва да уважим. Затова графинята ще погълне имотите и активите на счетоводната му къща. Те са доста добро неочаквано наследство. Предполагам, че господарката ми може да си позволи да прояви щедрост. Трупата несъмнено ще изгуби името си и разрешителното си за работа, но мисля, че ще мога да се застъпя, за да ги защитя от нещо по-драстично. Надявам се, че това ще задоволи чувството ви за дълг.

— Напълно, милейди! — каза Сабета и кимна.

— Добре. Беше много безразсъдна, но имаше също така и много късмет, Верена, и се надявам, че ще си спомниш каква полза имаше от поредицата дипломатически любезности, оказани от името на цяла Еспара.

— В рамките на семейството си — каза Локи — ще бъдем абсолютно откровени относно безценната ви помощ. Ако ни се удаде възможност, ще предадем поздравите ви на Херцога.

— Това би бил приятен жест — отвърна Езринтайм. — А сега се почистете и се пригответе да напуснете града ми, за да мога да започна да се оправям с тази отвратителна купчина главоболия.