Скот Линч - Републиката на крадците

Тъмни облаци, надвиснали от север, скриваха звездите. Картениумът — дворец на отдавна свалените Херцог и Херцогиня на Картейн — се издигаше над поддържаните градини и срутените стени на Каста Гравина — купол от накъдрен нефритен елдерглас, като скъпоценност сред морето от човешки камък и хоросан. Късният есенен вятър свистеше през назъбения и издълбан елдерглас, а в нощта се носеше зловещата музика на изгубено състезание с неясно значение.

На всяка пътека и във всеки двор се вееха зелени и черни знамена, а през портите на Картениума течеше река от факли и фенери, водеща към Големия салон, където на пръв поглед безкрайни черни железни стълби и коридори се виеха към вътрешността на нефритения купол. Всичко беше осветено от полилеи с големината на карети, за които се грижеха мъже и жени, застрашително висящи от опорни точки по коридорите.

Шумът от тълпата беше като плискане на вълни и шум на море в крайбрежна пещера. Локи и Джийн се движеха внимателно през хаоса, а зелените им ленти не ги защитаваха от блъсканицата и купищата бъбривци, ентусиасти и пияници. Поддръжниците на Черен ирис и на Дълбоки корени се смесваха и спореха свободно в разпрострялото се във всички посоки шествие на богатите и превъзбудени граждани на Картейн.

В средата на Големия салон се издигаше платформа с няколко каменни плочи и деветнайсет стълба от черно желязо върху ѝ, а на всеки стълб имаше матирана стъклена лампа. Стълбите, водещи до платформата, се пазеха от сини плащове, потящи се под допълнителната тежест на бяла наметка и мантия, обточена със сребърни ленти.

Беше деветият вечерен час. Последните гласове бяха дадени преди часове, а проверените и запечатани отчети от всеки район вече пътуваха към Картениума.

— Мастер Лазари! Мастер Калас! — Проклето суеверие Декса се появи, повлякла разпилян взвод от служители и подлизурковци подире си. Шапката ѝ с тройна периферия беше украсена с макет на един от елдренските мостове на Картейн с кули, изработени от втвърдена кожа, а върху всяка от тях се вееше малко зелено знаменце. Декса пушеше лула с двойна клада, а от носа ѝ излизаха струйки сив и смарагдов дим. — Е, момчета, след като свалихме цялото месо от костите на изборите, всичко се свежда до това! Да преброим гласовете, а след това да преброим сълзите.

— Няма да има сълзи във вашия район — каза Локи. — Ако греша, ще си купя шапка като вашата и ще я изям.

— Ще ми се да го видя, но предпочитам да запазя мястото си. — Декса издиша ароматен зелено-сив дим с ухание на жасмин покрай Локи. — Вие, джентълмени, ще бъдете ли в близост до сцената? Места на първия ред, докато пристигат резултатите?

— Ще сме на някое по-спокойно място — отвърна Локи. — Ще гледаме от един от частните балкони, след като направим едно кръгче. Трябва да се уверим, че всички са с изправени гърбове и закопчани жилетки.

— Колко предвидливо от ваша страна. Е, тогава, докато не сме изяснили въпроса, моите почитания на другарите по пътешествие!

Верни на думите на Локи, и двамата с Джийн заподскачаха из тълпата, разменяха ръкостискания и потупваха гърбове, смееха се на тъпи шеги и разказваха някои от своите, и добавяха разумен и логичен анализ, когато им го искаха. Повечето бяха красноречиви глупости, примесени с това, което слушателят им иска да чуе. „Какво значение има?“, помисли си Локи. По един или друг начин щяха да изчезнат от политическата сцена на Картейн още същата вечер и нямаше да носят никаква отговорност.

Огромни купи с пунш от бледо бяло и наситенолилаво вино се разпенваха от механизми с витла, управлявани от безупречно облечени деца, крачещи бавно в позлатени машини. Привлекателни слуги от двата пола се трудеха зад кадифени въжета, за да пълнят чаши и да ги раздават. Локи и Джийн се въоръжиха с пунш, допълнен от горещи хлебчета с осолено свинско и тъмен сос винегрет.

Джийн забеляза Никорос да се извисява с нещастен вид в периферията на група бележити имена от Дълбоки корени и го посочи на Локи. Виа Лупа се беше обръснал, което най-вече спомагаше да се видят нездравият му вид и новите бръчки по видимо по-слабото му лице. В сърцето на Локи се зароди неочаквано съжаление. Това не беше триумфиращ предател, а някой, разпънат докрай върху дибата на нещастието.

Е, каква беше ползата от това да можеш да лъжеш без угризения, ако не можеш да свалиш товара от плещите на толкова очевидно нещастно копеле?