Питър Брет - Черепният трон

— Време е да се връщаме в двореца, господарке — каза Уонда, когато дузина Планински копия най-после освободиха вратата и минаха покрай обърканите стрелци, за да заемат позиции край прозорците.

Лийша кимна и тръгна бързо към вратата, но потрепваше при всеки изстрел на огнените оръжия.

Върна се в покоите си бледа и изтощена. Знаеше, че трябва да намери Арейн и да ѝ докладва, но като че ли нямаше смисъл. Красиянците бяха разбити и целият град скоро щеше да го разбере.

Ужасните сцени не спираха да преминават пред очите ѝ. Планинските копия, които стрелят в гърбовете на бягащите красиянци. Новобранците, които брутално довършват ранените.

Тела, разкъсани на парчета от нейната огнена пръчка.

С какво беше по-добра от Юкор? Години наред беше обяснявала защо билкарките трябва да запазят тайната на огъня, а когато се бе оказала притисната в ъгъла, не се беше поколебала да убива с него. Тя беше плевичарка . По-добра убийца, отколкото лечителка.

Уонда държеше лъка си в ръката, докато минаваха през коридорите на женското крило. Никой не ги спря. Жените бяха мръсни и миришеха на кръв и пушек, но всички веднага ги разпознаваха.

Уонда отвори входната врата и всичко, което Лийша можеше да види, беше вътрешната врата към спалнята ѝ. Отправи се директно към нея.

Но щом Уонда затвори вратата, тя тихичко изписка. Лийша се обърна и я видя просната на пода, обездвижена незнайно как от дребничката Сиквах. Всички стаи бяха претършувани.

Пред нея застана Аманвах.

— Къде са те?

— Къде са кои? — попита Лийша.

Кендъл излезе от стаята на Уонда.

— Не са ги скрили тук.

— Ей! — извика Уонда от пода, където я беше притиснала Сиквах.

— Извинявай, Уон — сви рамене Кендъл.

— Къде си скрила торбичката ми с хора ? — изплющя гласът на Аманвах, привличайки отново погледа на Лийша.

Тя не дочака отговора и започна да пребърква джобовете на престилката ѝ.

— Махни си ръцете от мен!

Лийша се опита да отблъсне жената, но Аманвах с лекота парира опитите ѝ с едно притискане на пръст към рамото ѝ. За момент ръката на Лийша остана безчувствена, след което изтръпна. Скоро щеше да се възстанови, но засега висеше безполезна.

— А! — Аманвах държеше в ръката си торбичката с хора и обърна гръб на Лийша, сякаш нищо друго нямаше значение. — Сиквах! Кендъл!

Сиквах пусна Уонда и двете последваха послушно Аманвах, която се отправи към спалнята на Лийша. Едва тогава тя осъзна, че искрящо бялата роба на младата дама’тинга е подгизнала от кръв.

Уонда веднага скочи на крака с дълъг нож в ръка. Лийша я възпря с жест.

— Аманвах, какво се е случило?

Аманвах се обърна към нея.

— Ела и бъди свидетелка, дъще на Ърни. Това засяга и теб.

Лийша и Уонда се спогледаха разтревожено, но я последваха предпазливо.

Сиквах беше катурнала леглото на една страна и сега разчистваше пода и закриваше прозорците с чергите. След като затвориха вратата и стаята потъна в пълен мрак, Лийша си сложи защитените очила.

Аманвах коленичи в средата на стаята, окъпана в червеното сияние на заровете си. Беше цялата в кръв, но като че ли не беше нейна. Тя стисна кървавите пешове на робата си и когато разтвори пръсти, ръката ѝ беше аленочервена. Красиянката изсипа заровете си в тази ръка и започна да ги разклаща.

— Чия е тази кръв? — попита Лийша, усещайки как стомахът ѝ се свива на топка от ужас.

Бебето ѝ се въртеше така, сякаш се канеше да си пробие път навън с ритници.

— Еверам, Създателю на Рая и Ала, дарителю на светлина и живот, твоят благословен син Роджър, син на Джесъм Ин от Речен мост, зет на Шар’Дама Ка и мой почитан съпруг, беше убит.

При тези думи гърлото на Лийша се стегна и тя си помисли, че ще се задуши. Роджър? Мъртъв? Невъзможно.

Гласът на Аманвах я откъсна от мислите ѝ.

— Къде трябва да изчака Сиквах отговорния за това, за да може отмъщението ни да бъде бързо и да го изправи пред твоята безкрайна справедливост?

Тя хвърли заровете и магията проблесна, когато символите се подредиха. Лийша не вярваше, че тези послания са изпратени от Небесата, но не можеше да отрече, че алагай хора имаха истинска сила.

Аманвах огледа заровете и се обърна към Сиквах.

— Тоалетната в южния коридор, четвърти етаж.

Сиквах кимна и изчезна. Дори пред защитеното зрение аурата ѝ се промени, превърна се в безцветен воал от енергия, сливайки се като наметалото за невидимост с всичко, което я заобикаляше. Забеляза се само леко размазано движение, когато се измъкна през вратата, без да пропуска никаква светлина в стаята.