Питър Брет - Черепният трон

Сержантът се изсмя.

— Очите на целия град са вперени в портата и отвън не стоят демони, които можеш да омагьосаш с цигулката си. Точно сега никой не се интересува от красиянската ти кучка. Всичките ти пазачи са се сврели долу, готови да се барикадират в криптата, ако красиянците разбият портата.

Той наклони леко глава и похотливо огледа Аманвах, чиито копринени дрехи бяха плътно опънати по извивките на тялото ѝ.

— Но аз напълно те разбирам. Може би хората ми ще се позабавляват малко, преди да ви изтикаме навън през онзи малък прозорец.

— Не! — извика Роджър.

Сержантът отново се изсмя.

— Не се безпокой, няма да останеш настрани. Имам няколко мъже, които ще проявят по-голям интерес към твоя задник, а не към нейния. Все пак това е свети дом.

През гърлото му премина нещо, сякаш върху него бе паднала сянка, и той политна към тях сред фонтан от кръв. Сиквах прелетя като муха из стаята и намушка друг мъж в гърлото, преди да го използва като трамплин, за да скочи отново в сенките между гредите.

— Нощ, какво беше това?! — извика един от стражите.

Вече всички гледаха нагоре, забравили за Роджър и Аманвах.

— Добре ли си? — попита я той.

— Не — отвърна Аманвах. — Търпението ми се изчерпа.

Някак си думите ѝ прозвучаха много по-плашещо от всичко, което бе казвала някога.

Последва ново раздвижване и Сиквах скочи отгоре като дървесен демон, за да забие ножа си в гърдите на мъжа. Уби още двама в последвалия хаос и отново се скри между гредите.

— Това е, махам се от тук — каза един от мъжете.

Той и още двама побягнаха към вратата, но тя се затръшна силно и ключалката изщрака.

— Джансън ги иска мъртви — излая глас от другата ѝ страна. — Ако искате вратата да се отвори, приключвайте по-бързо.

Мъжете се извърнаха гневно от вратата, но тогава Сиквах се хвърли като паяк върху онзи в средата и му пречупи гръбнака. Озовала се на пода, тя отскочи и заби ножовете си в мъжете от двете му страни.

— Това е другата! — извика един от стражите и трима от останалите четирима се устремиха към нея, размахвайки бухалките си.

Четвъртият извади нож и се хвърли към Роджър и Аманвах. Роджър се опита да я издърпа настрани, но веригата, която свързваше краката ѝ, беше къса и тя отново се спъна. Той рязко се завъртя и нанесе мощен удар от шарусахк в чатала на мъжа.

Но кракът му срещна броня и се чу изхрущяване, последвано от силна болка. Стражът прекъсна вика му с удар на палката и вдигна ножа си, за да довърши Аманвах.

— Не!

Без да се замисли, Роджър скочи пред ножа, закривайки тялото на Аманвах със своето. Почувства удара и изведнъж в гърдите му се оказа забито парче метал, а ризата около него постепенно започна да почервенява. Болка нямаше, но той усещаше студения метал в себе си и осъзна, някак отдалеч, какво се беше случило.

Аманвах също го осъзнаваше. Виждаше го в очите ѝ, в красивите ѝ кафяви очи, винаги толкова спокойни, но сега разширени от ужас.

Последва силен тласък и ръката на убиеца пусна дръжката на ножа. Той се свлече мъртъв на пода до Роджър.

Сиквах започна да вие, но също като болката, той я чуваше някак отдалеч. Втората му съпруга го повдигна нежно, като бебе.

— Изцели го! — умоляваше тя. — Трябва…!

— Чините ми взеха торбичката с хора ! — сопна ѝ се Аманвах. — Нямам нищо, с което да работя.

Сиквах откъсна яката от шията си.

— Ето! Тук има хора !

Аманвах кимна и отиде бързо да закрие прозореца. Сиквах внимателно положи Роджър върху леглото, след което свали от себе си всички защитени бижута и ги разтроши с дръжката на ножа си. Те ѝ даваха невероятна сила, но тя ги унищожи, без да мисли за себе си.

При тази проява на любов очите на Роджър се напълниха със сълзи. Искаше му се да ѝ каже да престане, че това няма да го спаси, а тя ще се нуждае от силата си в следващите дни и нощи.

Аманвах се върна при тях и разряза дрехите му делово, сякаш в гърдите му не беше забит нож. Само ако можеше да направи нещо. Той умираше. Умираше, а имаше толкова недовършени неща.

На бюрото на Роджър имаше тънка четчица и Аманвах използва собствената му кръв, за да нарисува защитите, работейки бързо, докато парчето плат, което бе притиснала върху раната, все повече подгизваше.

Миг по-късно тя вдигна хора и в гърдите му се появи топло сияние, което премахна болката и го изпълни с еуфория. Аманвах погледна към Сиквах.

— Извади острието бавно, сестро. Магията трябва да поправя органите му след теб.