Питър Брет - Черепният трон

— Отива да убие някого? — попита Лийша и сграбчи ръката на Аманвах, докато тя се канеше да хвърли заровете за втори път.

Аманвах стисна заровете в юмрука си и извъртя китката си да хване ръката на Лийша и на свой ред да я извие така, че Лийша се уплаши да не я счупи. Болката беше силна и ѝ пречеше да мисли.

— Не ме докосвай отново — каза Аманвах, като я отблъсна назад и пусна ръката ѝ.

Уонда пристъпи напред, но гневният поглед на красиянката я възпря.

— Да — продължи Аманвах. — Сиквах прави онова, което трябваше да ѝ заповядам още преди месеци. Унищожава враговете на сина на Джесъм. Вината е моя и сега благородният Колив и благословеният Роджър поеха по самотния път .

— Аманвах — каза Лийша, — ако някой е убил Роджър, можем да кажем…

Аманвах я прекъсна със съскане.

— Повече няма да чакам подкупното чинско правосъдие, докато враговете ни нанасят своя удар. Не ми трябва нито помощ, нито разрешение, за да отмъстя за съпруга ми.

— И да те сполети същата съдба? — попита Лийша. — Не мога да ти помогна, ако убиеш този мъж.

Аманвах я изгледа с изпепеляващ поглед.

— Можеш и ще го направиш. — Тя посочи корема на Лийша. — Детето ти има братовчеди, които растат в моята утроба и тази на Сиквах. Децата на сина на Джесъм, свързани с твоето чрез кръвта. Би ли ги поверила на твоето чинско правосъдие?

Лийша я погледна; знаеше, че е победена, но не искаше да го признава.

— Ядрото да те вземе, не.

Нямаше нужда да се преструва, че плаче, когато тялото на Роджър беше свалено от кулата. Мислеше, че след клането в двора сълзите ѝ бяха пресъхнали, но когато видя приятеля си блед и окървавен, установи, че ги има в изобилие. Беше чакала дълго, мислейки си, че Роджър е на сигурно място в Южната кула. Аманвах беше права. Трябваше да ги притисне по-силно.

— Роджър мъртъв в кулата — каза Арейн по-късно, докато пиеха чай. — Джансън намерен разпорен в тоалетната.

— И двамата убити в разстояние от няколко часа — отбеляза Лорейн, — и то под носовете ни.

— Да не забравяме и дузината дворцови стражи — обади се Лийша. — Единият от които е убил приятеля ми в килията му, след като вие се съгласихте да го освободите. Мъже, на които Джансън е заповядвал и плащал. Как мислите, защо дузина въоръжени дворцови стражи са били натъпкани в килията на Роджър?

— Сигурна съм, че не знам — отвърна Арейн. — Знам само, че сега са мъртви. Дворцови стражи, Лийша. Моите стражи. Мъртви, а Аманвах е изчезнала.

— Може би брат ѝ е изпратил хора да я спасят, докато вниманието ни е било насочено към стената — каза Лийша, — и междувременно са използвали възможността да се отърват от опасния министър.

— А може би вещицата е успяла да се сдобие с няколко демонски кости — каза Лорейн.

Лийша кимна.

— Може би. Или има и други обяснения. Въпреки това въпросът очевидно е решен и аз искам да го забравя колкото се може по-скоро.

— Как може да говориш така? — попита настоятелно Арейн. — Не искаш ли правосъдие за твоя свирач? Не те ли интересува?

— Този свирач е спасил повече животи, отколкото Планинските копия са успели да отнемат — сопна ѝ се Лийша. — Той беше най-добрият ми приятел и сърцето ми е разбито, че го няма. — Тя се наведе напред със суров поглед в очите. — Но аз наблюдавах достатъчно дълго този кръговрат. Преди две години Джейсън Златния тон уби господаря на Роджър и вкара Роджър в моя лазарет. След това се опита да довърши работата и Роджър беше затворен заради това, че е искал да се защити. Сега Роджър е мъртъв, най-вероятно по заповед на Джансън, и Джансън на свой ред умира. Още колко смърти ще са нужни, за да се сложи край на това? — Тя поклати глава. — Нищо не може да ми върне Роджър, затова не искам нищо друго, освен да го върна в Хралупата и да му осигуря вечен покой.

— Ти можеш да си позволиш лукса да забравиш — каза Лорейн, — след една седмица пътуване на юг. Но убийството е извършено в двореца. Убиецът трябва да бъде намерен и тялото на Роджър е доказателство.

Лийша очевидно изгуби търпение и тресна чашата си върху масата с такава сила, че тя издрънча и се разплиска. Това беше просто поза, но тя беше сигурна, че Роджър щеше да се гордее с изпълнението ѝ.

— Неприемливо. Хората ми и аз сме затворници в Анжие от много време. Барон Кътър скоро ще пристигне в града с хиляди дървари. Когато се появи, той ще има въпроси за това, как приятелят му е бил убит, докато се е намирал под ваша защита, и тогава, по един или друг начин, ще си тръгнем.