Питър Брет - Черепният трон

— Топките на Еверам, Свирчо! — извика Джаян. — Какви ги дрънкаш?

— Попитах дама’тингата Асави дали някога ще си отмъстя на Абан, дебелия кхафит — каза Хасик. — Тя ми каза, че ще настъпи ден на пушеци и руини, когато Шарум Ка ще изгуби благоволението на Еверам. — Той измъкна един закривен нож от ръкава си. — И тогава никой няма да се изправи срещу гнева ми.

— Какво правиш?! — Джаян изсвири пронизително с уста. — Свирчо! Назад!

Двамата кай’шаруми веднага застанаха един до друг пред Джаян с оръжия в ръце.

Хасик се хвърли безстрашно напред с каменно лице, отби встрани хвърленото копие и изрита с всички сили щита на единия кай’шарум . Воинът отлетя назад и се стовари върху масата на Абан сред вихрушка от хартии.

Хасик пристъпи напред, преди другият кай да успее да реагира. Извъртя се и метна извития си нож към подмишницата на ръката, с която воинът държеше щита си — там имаше малък процеп в иначе непробиваемата стъклена броня, която носеха всички Копия на Избавителя.

Преди Хасик да успее да извади ножа, Джаян мушна с копието си към незащитеното му гърло. Хасик го видя и успя да се наведе навреме. Копието отскочи от скрития под тюрбана шлем и отнесе част от ухото му.

Хасик се засмя, сграбчи копието точно под металното му острие и го отхвърли настрани, докато нанасяше силен удар със свитата си в юмрук ръка, в която стискаше дръжката на ножа. Носът на Джаян изхрущя и той се строполи в безсъзнание на земята.

— Татко, бягай! — извика Фахки, тикна чантата в ръцете му и тласна Абан към изхода.

Направи го с добри намерения, но момчето си беше глупаво и продължи да го бута дори когато сакатият му крак се подгъна. Кхафитът падна на пода, а Фахки се сгромоляса върху него.

Оцелелият от Копията на Избавителя се беше изправил на крака сред облак хвърчащи листове. Беше изгубил копието си, но извади нож и скрит зад щита си, пристъпи напред.

Щитът би трябвало да дава предимство в борбата с ножове, но Хасик направи лъжливо движение, после пусна ножа си на земята и протегна ръце, сграбчвайки щита. Завъртя го и го повдигна нагоре със зверска сила. Шарумът залитна към Хасик и Абан чу изхрущяването на ръката му.

Воинът падна по гръб и Хасик с лекота счупи и другата му китка, като му отне ножа. После хвана с двете си ръце нагръдника на кай’шарума , дръпна го силно, разкъсвайки ремъците, и се приготви да го промуши в гърдите.

Кракът на Абан изпищя под тежестта му, но той не му обърна внимание и се облегна едновременно на Фахки и патерицата, за да се изправи.

Джаян изстена и се надигна на една ръка.

— Свирчо, какво…?

Хасик скочи върху него и заби ножа си в устата на Джаян. Лицето му беше изкривено в демонска гримаса, докато завърташе закривеното острие в мозъка на първородния син на Избавителя.

— Името ми! — Хасик издърпа ножа и отново го заби. Този път той хлътна с лекота до дръжката. — Не е! — Дръпна отново ножа и го заби за трети път. — Свирчо!

В този момент се върна Безухия. Немият застана на прага на палатката, стиснал в ръцете си сандъка с ценности на Абан.

Кхафитът не каза нищо, само вдигна ръка и направи знака за убийство, сочейки с палеца си към Хасик.

Тихо, като нападащ въздушен демон, Безухия направи три бързи крачки напред. Пълният със злато сандък тежеше повече от двеста фунта, но Безухия го вдигна с лекота над главата си и го хвърли. Той удари Хасик в гърба и го събори върху безжизненото тяло на Джаян.

Защитен от стъклената си броня, Хасик не беше пострадал сериозно, но се изправи със залитане, докато Безухия съкращаваше разстоянието между тях. Той сграбчи Хасик и го повали на пода.

— Бързо, момче! — извика Абан, куцукайки към изхода. — Идвай!

Двамата бойци се търкаляха по пода. Безухия, по-тежък и контролиращ ситуацията, се озова отгоре и затисна с коляно ръката на Хасик, която държеше ножа. Другата улови за китката и започна да го удря в лицето със свободната си ръка. Ударите бяха мощни и ужасяващи, но Абан беше виждал как се бие Хасик още докато бяха момчета в шараджа и знаеше, че това няма да е краят.

Един от ударите извъртя главата на Хасик настрани и той заби зъбите си в китката на ръката, с която Безухия държеше неговата. Гигантът не можеше да говори, но точно затова монотонният му крясък прозвуча още по-ужасно, като животински рев, лишен от всякаква човечност.

Хватката му отслабна за миг, Хасик освободи ръката си и пресече вика на немия с удар в гърлото. Събори го от себе си и се озова отгоре му, но в този миг видя, че Абан се приближава към изхода на палатката.