Питър Брет - Черепният трон

— Това заплаха ли е? — попита Лорейн.

— Това е факт — отвърна Лийша.

Лорейн поклати глава.

— Анжие вече не е слабо…

— Не си мислете, че малките ви номера са ме впечатлили, принцесо — каза Лийша. — Знам повече тайни за огъня от вас. Вие спасихте Анжие, но онова, което отприщихте, може да се окаже по-лошо. Ние вършим работата на демоните вместо тях, когато трябва да се обединяваме.

Лорейн изсумтя.

— Не може наистина да вярвате в демонската война на Избавителя.

— Не вярвам в Избавителя — отвърна Лийша, — но не мога да отрека, че демоните се групират срещу нас. Почувствах един в съзнанието ми и знам на какво са способни. Новите ви оръжия ще са безсилни срещу тях.

— Ще видим — каза Лорейн. — Но ние се борим срещу демоните от триста години. И не ние нападнахме първи.

Лийша кимна.

— Всички ние се… посрамихме в тази битка. По ръцете ни има достатъчно кръв. — Погледът ѝ прескочи от едната към другата. — Спасих живота на сина ти, Арейн. И твоя, Лорейн. И двата пъти рискувах своя живот и живота, който нося в себе си. Моля, нека се разделим мирно, като съюзници.

Двете херцогини се спогледаха и израженията им говореха достатъчно. Арейн кимна на Лийша.

— Вземи Роджър и новите си ученички и си върви в мир.

Нови ученички. Джизел щеше да затвори лазарета си, за да заеме поста на кралска билкарка при херцогинята майка, и изпращаше останалите си ученички на юг, с Лийша, за да бъдат обучени в Хралупата. Сред тези „ученички“ бяха и бременната херцогиня Мелни, и — без знанието на Арейн — Аманвах и Сиквах.

Херцогинята щеше да има въпроси, когато те се появяха отново в Хралупата, но на питанията най-добре щеше да се отговори чрез вестоносец, а не лице в лице. Лийша нямаше никакво намерение отново да напуска Хралупата, дори да беше придружавана от армия дървари.

Никога преди Абан не беше виждал шарумите да бягат. Еверам му бе свидетел, че дори не си спомняше нещо такова изобщо да се беше случвало. Беше грозна, дезорганизирана картина, породена от паника.

Хиляди шаруми , елитът на Джаяновите сили, бяха вкарани в града. Навън успяха да се измъкнат само шепа от тях, крещящи и окървавени. Те избягаха от бойното поле по пътя, по който беше пристигнала армията, без никаква организация. Зарязаха останалите — отрядите, които обслужваха обсадните машини, кха и чи’шарумите , както и личната гвардия на Джаян — да стоят объркани в калта. Мнозина ги последваха, изоставяйки постовете си.

— Брадата на Еверам — изпъшка Абан, когато започна да осъзнава мащабите на поражението. Той се обърна към Безухия. — Донеси ми сандъка. — Когато немият кха’шарум излезе бързо от палатката, Абан се обърна към другия си телохранител, сина му Фахки. — Картите и документите, момче, бързо. Трябва да се махаме, преди…

В този момент входното покривало изплющя и вътре влетя Джаян, следван от Хасик и двама кай’шаруми от Копията на Избавителя.

— Край със смелия ти план, кхафите ! — излая Джаян.

— Моят план? — попита Абан. — Аз просто се съгласих с мъдрите слова на Шарум Ка. Дама’тингата беше тази, която обеща победа.

— Страхливците чи’шаруми се предават — каза Хасик, надниквайки през входа на палатката.

Той излезе отвън и преди тежкото покривало да се спусне, палатката се изпълни с виковете и звуците на хаоса.

— По-добре, отколкото да насочат копията си срещу нас — каза Абан. — Без обещанията за плячка или бичовете на дал’шарумите , които да ги тласкат напред, те няма какво да спечелят, ако споделят поражението ни.

— Когато се върнем във Водохранилището на Еверам, ще убия тази лъжлива кучка — каза Джаян.

— Всъщност тя не излъга съвсем — отбеляза Абан, който продължаваше да събира листовете хартия и да ги прибира в чантата, която държеше Фахки. — Обеща ви, че ще разбиете портата и ще влезете в града, и вие наистина го направихте.

— И пропусна да ми каже, че малко след това хората ми ще бъдат изклани — изръмжа Джаян.

— Никога не съм се доверявал на дама’тингските пророчества — каза Абан. — Те никога не разкриват всичко.

— Нима? — попита Хасик, връщайки се в палатката.

Джаян се обърна към него.

— Какво беше това?

— Пророчествата на дама’тингите не са предназначени да ни казват онова, което искаме да чуем — отвърна Хасик. — Те ни предават волята на Еверам. Преди днешния ден не го вярвах наистина.