Питър Брет - Черепният трон

Сиквах кимна и започна да изтегля ножа. Роджър го усещаше как се движи, как излиза инч по инч, разрязвайки наново плътта му. Чувстваше как тялото му се сгърчва, но болка нямаше. Сякаш беше актьор, който изиграва момента на умиране.

Костта в юмрука на Аманвах се разпадна и Сиквах издърпа бързо ножа, като притисна парче плат към раната му.

Аманвах прегледа гърба му.

— Гръбнакът е непокътнат. Ако зашия раната…

Но Роджър чувстваше как вътрешностите му изгарят, усещаше трескавото туптене на сърцето си. Той извъртя лицето си към тях.

— П…

Звукът излезе съпроводен от кървави мехури, които се пръснаха в лицето на Аманвах, но тя не потрепна и кръвта му се смеси със сълзите ѝ.

Той помълча, събирайки сили.

— Продължавай да пееш.

Прозвуча като изпъшкване и той падна назад, опитвайки се да диша, когато трябваше да каже толкова много неща. Съпругите му го хванаха за ръцете и той ги стисна с всички сили.

— П-продължавайте да се учите. Д-да обучавате.

Роджър погледна настрани.

— Кендъл…

— Съпруже? — извика Сиквах и той се стресна, осъзнавайки, че се отнася.

Над него се спускаше мрак и зрителното му поле се стесняваше в тунел с мъничка светлина в дъното, към която да върви.

— Дайте на Кендъл цигулката ми.

Лийша отиде бързо до северния прозорец на къщата, молейки се решетката да е била спусната навреме, но вместо това видя как през портата нахлува безкраен поток от красиянци. Потокът се разцепи при фонтана и стотици — хиляди — крещящи воини с дълги копия, наведени напред като пики, се затичаха срещу Планинските копия, които пазеха улиците.

За тяхна чест, гвардейците на принцесата не отстъпиха от местата си, навели алебардите си напред, сякаш някое копие можеше да отблъсне двутонен галопиращ кон.

Капитан Бруз вдигна оръжието си, преди лавината да ги връхлети. В последния момент извика и рязко свали планинското си копие.

Дворът отекна от стотици експлозии, като кутия празнични фойерверки, хвърлена в огъня. Въздухът се изпълни с дим и красиянската атака се разби в него като демон в защити. Цвилеха коне, някои се изправяха на задните си крака и падаха назад, други се свличаха на земята насред скок, хвърляха ездачите си върху калдъръма и ги тъпчеха.

Красиянската кавалерия нямаше време да отстъпи. Задните редици смазваха предните, чупеха кости и забиваха копията си в гърбовете на другарите си отпред. Отгоре Лийша видя как сблъсъкът преминава като вълна през нападащите коне, докато не изгуби инерция.

Трябваше им известно време, за да се окопитят. Някои от конете скочиха на крака, често без ездачи. Много останаха да лежат на земята. Всички бяха объркани и замаяни.

ЩРАК!

Планинските копия дръпнаха някакви ръчки на оръжията си, наведоха ги отново напред и изстреляха нова смъртоносна вълна срещу хаоса.

„Тайните на огъня“, осъзна Лийша. Знаеше, че Юкор ги притежава — беше виждала плановете на оръжията, с които сега стреляха Планинските копия. Но никога не беше предполагала, че ще бъде толкова луд, че да ги използва, или че ще успее да ги произведе толкова бързо в големи количества.

„През цялото време ги е имал.“ Мисълта беше смразяваща, но в нея имаше логика. Юкор винаги бе ламтял да стане крал на Теса. Та нали все пак Мливари някога е бил столица на целия народ.

ЩРАК!

След като презаредиха, Планинските копия започнаха настъплението си. Последваха ги хиляди новобранци, някои с оръжия, други с тежки инструменти. Водачите им не смятаха, че тези мъже ще стават за битка, но те бяха идеални за трошене на глави и прерязване на гърла, докато прегазваха ранените врагове. Лийша ги гледаше как действат и повърна през прозореца, върху тюрбана на един бягащ шарум .

След малко Планинските копия си върнаха къщата на вратаря, изкачиха се на крепостните стени и продължиха да стрелят, като презареждаха с отработена прецизност.

Вражеските сили бягаха безразборно, кавалерията прегази пехотата, която беше тръгнала след тях към замъка. Мендингите гледаха объркано, чудейки се накъде да стрелят и може би дали също да не побегнат.

Точно от този момент на объркване се нуждаеха Планинските копия. Те откриха огън първо по отрядите, обслужващи прашките и скорпионите, които не можеха да намерят защита дори зад щитовете си. Разкъсаните им окървавени трупове падаха върху бойните им машини.

Планинските копия отново започнаха да презареждат. Петстотин мъже, всеки с по три изстрела от огнените им оръжия, и бяха презаредили колко пъти досега? Четири? Лийша отново се хвана за перваза на прозореца, за да запази равновесие, докато повръща.