Питър Брет - Черепният трон

Мендингите вече бяха натоварили статуята, но продължаваха да чакат и като че ли гледаха право в Лийша.

„На покрива има още наблюдатели“, осъзна тя. Те бяха дали някакъв сигнал, защото отрядът веднага се задейства. Лийша видя как бащата на Тамос полетя във въздуха и единственото, което ѝ мина през ума, бе убийствената ирония, че съпругът на Арейн ще бъде инструментът, който ще сложи край на владичеството им.

Портата се разтресе от удара, последва трясък на чупещо се дърво и скърцане на метал. Лийша залитна, но Уонда отново успя да я подхване. Последните наблюдатели бяха изчезнали, като бяха залостили вратата зад гърба си. Стрелците, които не бяха от най-едрите мъже, безуспешно се хвърляха срещу нея, опитвайки се да я разбият. Тя беше направена така, че да държи нашествениците отвън, но вършеше същата работа и срещу защитниците.

Битката край къщата се разгаряше все повече и повече, докато Дървените войници отчаяно се опитваха да спуснат тежката желязна решетка, преди портата да поддаде.

От външната страна група чи’шаруми тичаха към портата с таран. Лийша не можеше да повярва на очите си, че мъже, родени и израснали в Теса, държат огромния дънер, обградени от други, които са вдигнали щитовете си над тях като черупка, за да ги пазят. Въпреки сложната формация, те прекосяваха бързо открития терен. Стрелците на стената се опитаха да ги обстрелват, но стрелите се разбиваха в щитовете. Върху покрива на къщата бяха разположени котли с вряло масло, които трябваше да се използват точно при такова нападение, но наблюдателите бяха превзели покрива и ги бяха оставили без защита.

Таранът се блъсна във вратата със силен трясък и Лийша разбра, че портата няма да издържи дълго.

Мъжете с тарана се изтеглиха назад, приготвяйки се за нов удар. Лийша ги погледна тъжно.

— Създателят да ви прости.

Те се втурнаха отново напред, но Лийша вече беше извадила една гръмотевична пръчка от кошницата си. Подпали я и я хвърли върху тях, взривявайки черупката и тарана.

Мъжете запищяха и когато димът се разнесе, Лийша видя, че са се превърнали в кървави парчета плът, пръснати по земята като в кланица.

Не всички бяха мъртви. Това може би беше най-лошото. Някои виеха от болка толкова силно, че стомахът ѝ се сви от пристъп на гадене.

„Това са тайните на огъня, които Бруна пазеше толкова дълго — помисли си тя, — същите, които ми повери, след като се заклех, че няма да ги използвам, за да наранявам хората. А аз ги превърнах в смърт.“

Това не промени по никакъв начин плановете на красиянците, тъй като докато Лийша се опитваше да потисне гаденето си, към портата се устреми нова група с втори таран. Портата се разтресе и откъм красиянската армия се разнесе ликуващ рев, когато Джаян махна със знамето си, давайки знак за атака на тежката си кавалерия.

Роджър крещеше до прегракване, докато наблюдателите се катереха по къщата на вратаря, но никой не можеше да го чуе толкова отвисоко. Стоящата до него Сиквах се напрегна и той се умълча, дочул звука на стъпки по стъпалата на кулата.

Дали най-после не идваха да го освободят? Може би Аманвах беше настояла да преговаря за предаването им с брат си.

Сиквах приклекна, скочи и се изкатери по стената. След секунди вече беше скрита сред сенките на гредите.

Вратата рязко се отвори и макар че от другата ѝ страна стоеше Аманвах, тя не беше дошла, за да го освободи. Ръцете и краката ѝ бяха оковани, а ако се съди по синините на лицата на пазачите ѝ, тя не ги беше приела доброволно.

Блъснаха я грубо в стаята, тя се спъна във веригите и падна на каменния под. Роджър изтича до нея.

Очакваше пазачите да си тръгнат, но стаята продължи да се пълни с народ — двама, четирима, шестима. Една дузина мъже се натъпкаха в малката килия, докато накрая не можеше да протегне ръка, без да докосне някого.

Всички бяха дворцови стражи, като онези, които го бяха нападнали след Ергенския бал, въоръжени с тежки палки. Роджър ги познаваше по физиономия, но не знаеше имената им.

— Извинявайте за блъсканицата — каза сержантът. — Предишния път министърът не изпрати достатъчно хора, но Джансън не прави една и съща грешка два пъти.

— Трябваше да се досетя, че Джейсън не би могъл да се справи без помощ — каза Роджър.

— Джейсън не можеше да си завърже връзките на обувките без помощ — каза сержантът. — На никой от нас не му липсва малкият пикльо, но ти много разочарова министъра.

— Едва ли смятате, че ще ви се размине, ако ме убиете точно в катедралата — каза Роджър.