Браян Маклелан - Кръвен обет

Евнухът се приближи до ъгъла и надникна през един от прозорците. Той се движеше с плавността на змиорка и ухаеше на южни подправки. Тамас не знаеше името му — знаеше само, че господарят на евнуха, Съдържателя, най-силната фигура в подземния свят на Адопещ, никога не се явява лично на тези срещи или други срещи.

— Нямахме особен избор — рече евнухът. Неговият глас бе тих, като дете, говорещо в църква. — Ти издърпа срещата.

— Това не е всичко — обади се Шарлемунд. Гласът му прогърмя без нужда. — Той се опитва да заграби имотите, които конфискувахме от благородниците.

Тамас повдигна ръце, за да успокои изблика на развълнувани гласове. И остро изгледа архидиоцела.

— Ние не сме се събрали тук, за да си поделяме Адро — процеди той. — Целта ни е да го върнем на народа. Но кралската хазна е празна. Ако искаме да удържим някакво подобие на контрол през следващите няколко години, ще се нуждаем от пари. Твоите наемници ще получат земя, херцогиньо, а твоят профсъюз, Рикар, ще получи исканото. Никой няма да остане онеправдан.

— Църквата заслужава петнадесет процента — тихо настоя архидиоцелът, загледан в ноктите си.

— В ямите да се продъниш — процеди Рикар.

— Тебе ще изпратя там — отвърна свещенослужителят, пристъпвайки към Рикар. Едната му ръка се стрелна под робата; Рикар отстъпи.

— Шарлемунд! — високо каза Тамас.

Архидиоцелът спря и се обърна към него:

— Църквата ще получи обичайните петнадесет процента. Това е цената на нашата подкрепа.

— Цената? — повтори фелдмаршалът. — Мислех, че този преврат се ползва с подкрепата ѝ, защото Мануч оставя поданиците си да гинат от глад. Или защото облага църквата с данъци, за да издържа прищевките на своите куртизанки. Църквата ще получи пет процента.

Архидиоцелът направи крачка към него.

— Как смееш!

Тамас на свой ред пристъпи напред. Ръката му се придвижи към сабята, окачена на бедрото му.

— Хайде, предизвикай ме на дуел — подкани го Тамас. — Аз ще предпочета да бъде интересно и няма да избера пистолети.

Архидиоцелът се поколеба; на лицето му изникна усмивчица.

— Ако те отстраня, страната ще рухне сред хаос — рече той. — Моето първо задължение е към Бога. След това идва отговорността ми към отечеството. Ще говоря с останалите архидиоцели и ще видя какво може да се направи.

Свещенослужителят отпусна ръце и ги разпери в знак на примирение. Тамас му се усмихна, макар и неискрено.

— Благодаря ти — рече фелдмаршалът, отпуснал ръка върху дръжката на меча си.

— Щом в хазната няма пари, какво е харчил Мануч? — обади се евнухът.

— Парите на църквата — изръмжа архидиоцелът.

— Отчасти — поправи Ондраус. — Теглил е изключително високи заеми от множество банки из Деветте държави. Само на Кез дължим сто милиона крана.

Рикар подсвирна.

Тамас се обърна към счетоводителя.

— Короната е на път да се търкулне в кошницата под гилотината. Когато започнеш да разпродаваш собствеността на благородниците, за начало погасявай задълженията към родните банки. След това — онези от съюзническите ни страни.

— Най-големият ни дълг е към Кез — сви рамене Ондраус.

— Още по-добре. Нека да гният.

Звукът на смях го накара да се обърне. Евнухът все още стоеше до прозореца, но си беше взел чаша охладена вода, в чието дъно се взираше.

— Твоята лична вражда с Кез ще отведе всички ни на дръвника — рече той.

— Не става дума за лична вражда — остро каза Тамас. Но и сам знаеше, че не може да заблуди присъстващите. Всички те знаеха за съпругата му. Във всички Девет държави се знаеше. Въпреки това фелдмаршалът продължаваше да отрича. — Този дълг обяснява защо Мануч с такова нетърпение искаше да продаде кралството си — продължи той след кратко мълчание. — Някой от вас чел ли е споразумението?

— То предвижда ограничаване на работническите съюзи — каза Рикар.

— И обявява Крилете на Адом за незаконни — добави лейди Винцеслав.

— Някой от вас чел ли е целия договор, а не само касаещите вас самите части?

Седналият по-встрани ректор повдигна ръка. Останалите отбягваха да поглеждат Тамас в очите.

— Подписването му би означавало края на познатия ни Адро — продължи Тамас. — Само формално не бихме се водили роби на Кез. Народът умира от глад, държавата страда под управлението на Мануч, а под управлението на Кез би страдала още повече. Това е причината да гилотинираме Мануч.

Не защото кезианците бяха екзекутирали по същия начин съпругата на Тамас, без крал Мануч XII да протестира дори формално.