Браян Маклелан - Кръвен обет

Фелдмаршалът погледна към останалите на балкона. Интересно как ли щяха да реагират те, ако знаеха, че служат за примамка на една Привилегирована. Той усещаше, че Олем е отворил третото си око и оглежда тълпата.

— Подай сигнал — обърна се той към своя ординарец.

Олем повдигна две червени знаменца и ги размаха двукратно.

Портите на черната кула се разтвориха със стържене, което се чуваше от километър. Тълпата отмести погледите си от Тамас и на огромни вълни раздвижване започна да се извръща встрани, към отсрещния край на площада. Тамас се приведе напред. Сърцето му биеше оглушително.

Конните войници първи се изляха от вратите на кулата, за да си проправят път през тълпата. Тамас различи лъскавото теме на Сабон в началото на колоната, издаващ нареждания. Разгръщащият се кордон се вряза в тълпата и остави празнина. Последва го самотна затворническа кола.

Тълпата зарева с единствен, оглушителен глас и се втурна напред. За момент Тамас се притесни, че Сабон и хората му ще бъдат стъпкани. Дали изобщо кралят щеше да доживее да достигне гилотината?

Тънката ивица конници устоя на натиска на тълпата и започна да напредва. Тъй, макар и бавно, затворническата кола спря пред гилотините, точно под балкона на Тамас. Дори след отминаването ѝ войниците не бяха помръднали, оставяйки дълга виеща се диря през целия площад.

Сега през този коридор крачеха благородници, първородните им синове и немалко съпруги. Без да се впечатлява от изисканите им дрехи, тълпата плюеше по тях и ги замеряше с развалена храна.

— След днешния ден палачът ще може да се оттегли — каза Олем.

Развиващата се гледка изпълваше Тамас едновременно с възторг и отврата. Пред него се разгръщаше кулминацията на десетилетия подготовка. Той трепереше от вълнение и се тресеше от неувереност. Ако той трябваше да бъде запомнен само с една постъпка, тази щеше да бъде тя.

Откъм булевард „Кралица Флон“ долетя суматоха.

— Пушка — нареди Тамас със свито гърло.

Олем му подаде оръжие.

— Фишек.

Тамас взе подадения му заряд и го разкъса с пръсти. Той доближи барута до езика си и веднага почувства паренето му. Трябваше да се вкопчи в парапета по време на мига, през който целият му свят потръпваше. Фелдмаршалът стисна очи, а когато ги отвори, погледът му съзираше всичко с много по-голяма яснота. Той можеше да различи отделните косъмчета върху всяка от главите, намиращи се шест етажа под него, и да вижда по протежение на половин миля по булеварда.

— Драгуни — рече той. — Цяла рота са.

Драгуните носеха пищните униформи на кралски гвардейци и яздеха масивни бойни коне. Животните без усилие се врязваха в тълпата, тъпчейки жени и деца. Яздещите ги войници напредваха с изтеглени мечове и пистолети.

Без да чака подкана, Олем повдигна едно от знаменцата си, завъртя го над главата си и го протегна към булеварда. Тамас видя как сред тълпата се раздвижват черни палта и се отправят във въпросната посока. Това бяха едрите бойци от прословутата Планинска стража, доведени специално да удържат тълпата.

Стрелците, разположени по постройките над булеварда, се извърнаха към приближаващите се драгуни.

За момент Тамас погледна към Олем. Сабон бе препоръчал добър човек. Умел, невъзмутим, дори когато кралските хилмани заплашваха най-важния момент от плановете им.

— Да не стрелят, докато не дам сигнал — каза Тамас. Знамето на Олем предаде нареждането му.

Близо до площада драгуните започнаха да забавят ход. Тук тълпата бе прекалено гъста дори и за близо еднотонните животни. Още тела изчезнаха под подковите, защото нямаше къде да се отдръпнат. Струпаните започнаха да се извръщат към драгуните.

Гвардейците престанаха да напредват. Нямаше как да продължат, освен да тръгнат по главите на тълпата. Въпреки това те продължаваха да пришпорват конете си, а зад тях близки и приятели крещяха от гняв и отчаяно се опитваха да помогнат на ранените.

Тогава първият гвардеец бе издърпан от седлото и изчезна на дъното на тълпата. Към останалите драгуни също посегнаха ръце; гвардейците панически започнаха да размахват саби. Изгърмя пистолет; много по-оглушителен бе отговорилият му рев на тълпата.

Един от хилманите успя да се задържи няколко минути, насочил коня си в широк кръг. Ала едно острие и четири подкови не можеха да удържат ожесточението на тълпата — много скоро той също се присъедини към другарите си. Зад себе си Тамас чу смаян възклик; лейди Винцеслав припадна. А над тълпата се издигна глава. Тя все още носеше шапка с перо, гвардейска шапка, но със сигурност бе лишена от тяло. От главата капеше кръв, докато биваше предавана от ръка на ръка. Последваха я още глави.