Браян Маклелан - Кръвен обет

Слънцето едва бе се надигнало над покривите на Адопещ, но Тамас преценяваше, че под краката му са се събрали поне петнадесет хиляди души и наблюдават построяването на подиума с гилотините.

Говореше се, че Кралската градина е в състояние да побере четиристотин хиляди души; половината от населението на Адопещ. Днес те щяха да узнаят дали това е така.

Погледът му се насочи отвъд, към кулата, която се врязваше като шип в утринното небе. Тази кула се наричаше Черния зъб и бе построена от бащата на Мануч — Железния крал — да служи като затвор на най-опасните врагове на кралството и като предупреждение за останалите. Тази постройка бе три пъти по-висока от най-високата сграда в Адопещ — и също тъй превъзхождаща в грозотата си. Черният зъб приличаше на базалтов нокът, остатък от ужасяващите времена преди Крезимир.

В настоящия момент грозната кула приютяваше близо шестстотин благородници, техните съпруги и най-големи синове, а също и петстотин от придворните, на които не можеше да се има доверие. Когато Тамас затвореше очи, можеше да чуе стенанията им. Благородниците знаеха какво ги очаква. Още отпреди един век бяха знаели.

Той отмести поглед от града, когато вратата зад гърба му щракна. На балкона пристъпи войник. Синята му униформа имаше същия оттенък като тази на Тамас, само че на неговата якичка стоеше триъгълникът на сержант, а по ивиците на гърдите му личеше, че е прекарал десет години в служба. Войникът беше в средата на тридесетте. Той имаше кестенява брада, макар уставът да забраняваше, и къса коса. Тамас му кимна.

— Сержант Олем, сър. Разрешете да доложа.

— Свободно, сержант — рече Тамас. — Запознат ли си със задълженията, които ще се изискват от теб?

— Телохранител — отвърна Олем. — Момче за всичко. Каквото ви скимне да ми възложите. С уважение, сър.

— Предполагам, че това са били думите на Сабон.

— Тъй вярно, сър.

Тамас потисна усмивката си. Този човек можеше и да му хареса, макар и да беше прекалено несдържан в приказките си.

Тънка ивица син дим се издигаше иззад Олем.

— Войнико, защо гърбът ти гори?

— Съвсем не гори, сър.

— Тогава какъв е този дим?

— Цигарата ми, сър.

— Цигара?

— Това е последната мода. Съвсем фино нарязан тютюн, наполовина по-евтин. Тютюна го доставят от Фатраста, а цигарите си ги свивам сам.

— Звучиш, сякаш им правиш реклама — със зачатък на раздразнение отбеляза Тамас.

— Братовчед ми е търговец на тютюн, сър.

— Защо криеш цигарата зад гърба си?

Олем сви рамене.

— Вие сте въздържател, сър. Известно е, че не пушите.

— Тогава защо криеш цигарата?

— Изчаквам да се обърнете отново, за да си дръпна, сър.

Поне този бе честен.

— Веднъж наредих да наложат с камшик един сержант, който си позволи да пуши в палатката ми. Какво те кара да мислиш, че с теб ще се отнасям по различен начин?

Това се бе случило преди двадесет и пет години — Тамас едва не бе разжалван.

— Защото ще очаквате от мен да ви пазя, сър — отвърна Олем. — Логично е, че няма да наредите да бият човека, от когото ще очаквате да пази живота ви.

— Разбирам — рече Тамас. Олем бе отвърнал напълно сериозно. Тамас реши, че този човек наистина му допада.

За момент двамата се изучаваха един друг. Фелдмаршалът отново се загледа във виещия се иззад сержанта дим. Миризмата не беше много неприятна, по-слаба от тази на пура, макар и не уханна като тютюн за лула. Долавяше се лек ментов полъх.

— Ще ме вземете ли, сър? — попита Олем.

— Наистина ли не се нуждаеш от сън?

Олем се потупа по средата на челото.

— Аз съм Чудак, сър. Семейна черта ми е. Баща ми можеше да надушва лъжците отдалече. Братовчед ми може да погълне повече храна от стотина мъже, а може и седмици наред да не кусва нищо. А на мен не ми трябва сън. Дори имам и третото око.

Чудаците се считаха за най-слаби сред притежателите на магически способности. Най-често техните особености се проявяваха под формата на конкретен талант, в някои случаи особено силно. Мнозина твърдяха, че са Чудаци, но само онези, които притежаваха трето око — способността да виждат магията и служещите си с нея — бяха истински Чудаци.

— Как така никой не те е взел за телохранител до този момент?

— Простете, сър?

— С талант като твоя ти би могъл да работиш за някой херцог в Кез и за седмица да изкарваш повече от цяла година войнишка заплата. Или би могъл да се присъединиш към Крилете на Адом .

— От морето ми се гади — обясни Олем.