Браян Маклелан - Кръвен обет

— Бъди внимателен кого наричаш страхливец — предупреди Адамат и отново извъртя бастуна в ръцете си.

Палагий трепна, но само за момент.

— Още си спомням последния бой, който отнесох от теб. Но ти вече не си защитен от полицията. Сега ти си същият като нас. При тези обстоятелства не е трябвало да вземаш заем от мен. — И той се засмя. Звукът бе дразнещ.

Сега беше ред на Адамат да скърца със зъби. Той бе взел заем не от Палагий, а от банката на свой приятел. Уви, въпросният приятел се бе проявил като недостоен за оказаното доверие, продавайки заема на Палагий срещу сто и петдесет процента компенсация. Палагий, съответно, бе утроил лихвите и просто бе зачакал новият издателски бизнес на Адамат да се провали. Както и се беше случило.

Неканеният гост обърса сълзица на веселие и изсумтя.

— Когато научих, че един от най-големите ми частни длъжници е изпратил близките си два месеца преди крайния срок, реших да проверя лично.

— И да се опиташ да проникнеш в къщата му? — рече Адамат. — Не можеш да ме изхвърлиш, преди да съм просрочил.

— Може би съм станал прекалено алчен — подсмихна се Палагий. — Във всеки случай ще трябва да зная къде са близките ти, за да мога да ги наглеждам.

Адамат отвърна през зъби:

— Гостуват при братовчед ми. Източно от Нейфолк. Наглеждай колкото си щеш.

— Определено ще го сторя. — Палагий се накани да си върви, но неочаквано се обърна отново. — Как се казваше най-малката ти дъщеря? Мисля да накарам някое от момчетата да я доведе обратно; просто в случай, че ти хрумне да скочиш на някой от новите парни кораби и да се отправиш към Фатраста.

Палагий имаше достатъчно време да трепне, но не и да се отдръпне, преди бастунът на Адамат да се стовари върху рамото му. Банкерът възкликна от болка и залитна назад. В следващия миг огнярят удари Адамат в стомаха.

Инспекторът се преви — не бе очаквал някой от останалите двама да реагира толкова бързо. И с такава сила. Той едва не изтърва бастуна си и с мъка се задържа на крака.

— Ще се оплача в полицията! — заплаши Палагий.

— Хайде, върви — изхриптя Адамат. — Все още имам приятели там. Със смях ще те изхвърлят на улицата. — Той събра достатъчно сили, за да се надигне и да затръшне вратата. — Ела пак след два месеца!

Инспекторът заключи и плъзна резето; след това с несигурни крачки се върна в кабинета. Заради този удар го очакваше най-малко седмица проблеми с храносмилането. Дано поне нямаше кървене.

Адамат трябваше да поседи неподвижно няколко минути, преди да извади писмата си и да излезе навън. На улицата напрежението се усещаше. Той искаше да го припише на задаващия се конфликт, който бе неизбежен — революцията, която щеше да последва, след като Мануч бъдеше обявен за мъртъв. Дано Тамас успееше да овладее ситуацията.

Ала това напрежение бе по-вероятно заради усилващото се главоболие и болката в стомаха.

Близо до пощенската служба Адамат поспря на един ъгъл, за да си поеме дъх. В унеса си той бе вървял прекалено бързо, подтикван от някакво загатване за заплаха.

Вестоносче на не повече от десет притича край него. То спря на съседния ъгъл и важно си пое дъх, преди да отметне глава и да започне да крещи:

— Краят на Мануч! Кралят рухна! Мануч ще бъде обезглавен по пладне!

Подир това хлапакът вече търчеше към следващия ъгъл.

Адамат се отърси от смайването си и се огледа. Останалите минувачи също се затрудняваха да се отърват от вцепенението си. Той знаеше, че Мануч е свален. С очите си бе видял кръвта на кралските кабалисти по униформата на Тамас. Ала чута по подобен начин, вестта накара ръцете му да затреперят. Кралят бе рухнал. Настъпваше принудителна промяна, която щеше да принуди и хората към избор.

Първоначалният шок започваше да отминава. Настъпи объркване, защото мнозина от минувачите тръгваха в различна посока. Една карета направи рязък завой насред улицата. Кочияшът ѝ не бе видял момиченцето, продаващо цветя. Адамат се затича, грабна го за ръката и го издърпа точно преди детето да бъде стъпкано. Цветята му се разпиляха. Един от минувачите блъсна друг в бързането си и изблъскан в отговор, се озова на земята. Единствено бързата поява на полицая и неговата палка предотврати сериозно сбиване.

Адамат помогна на момиченцето да събере цветята си и въздъхна, когато то побягна.

Започваше се.

Той сведе глава и продължи към пощата.

Балконът, на който стоеше Тамас, се издигаше шест етажа над огромния градски площад (Кралската градина) и предоставяше отлична гледка към сбиращата се тълпа. Хрътките на фелдмаршала дремеха в краката му, без да осъзнават важността на настоящия ден. Единствено стопанинът им го почиташе: той носеше церемониална тъмносиня униформа със златни еполети и златни копчета, всяко във формата на барутно буре. Яката и маншетите на униформата му бяха изработени от червено кадифе; коланът бе изработен от черна кожа. По настояване на адютантите бе закачил и медалите си — златни, сребърни и виолетови медали в различна големина, връчени му от шестима владетели. Двурогата шапка почиваше под мишницата му.