Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

— Предложих на всички ви празен съсъд, или така си го представихте. Бях свидетелка, следователно, на различните ви начини да го пълните. Но онова, което бе скрито вътре, сега е подменено и вече, може би, трябва да бъде смятано за мъртво. — Вдигна тънката си ръка. — Нетърпеливи ли сте за списък от забрани? За стриктни предписания и свещени обреди? Аз ли трябва да ви кажа как да живеете живота си? Трябва ли да заключа врати, да затворя кепенци? Трябва ли да ви водя като деца, с всичките майчински нужди на майка, на чиято гръд всички вие ще се храните до сетния си ден? Какви думи желаеш от мен, Емрал Ланеар? Списък на всички деяния, които ще спечелят шамара от ръката ми или моето вечно осъждане? Какви престъпления са приемливи в очите на вашата богиня? Чие убийство е оправдано от вярата ви в мен? Чие страдание ще бъде смятано за заслужено по силата на това, че го преценявате за проява на неверие или светотатство? Опиши ми вероотстъпника, неверника, богохулника — защото със сигурност такива обвинения не идват от мен, а от теб, Върховна жрице, от теб и от всички, които ще те следват в твоята назначена роля да говориш от мое име, да решаваш вместо мен, да действаш в мое име и да оправдаваш всичко, което би направила в служението си на своята богиня.

— Не търсим ли напътствие от вярата? — отвърна Емрал Ланеар.

— Напътствие? Или организираното събиране и конкретизиране на всички предразсъдъци, на които държите?

— Не искаш да ни говориш!

— Започнала съм да се плаша от думите — от тяхната сила и тяхното безсилие. Колкото и дълбока или проницателна, колкото и оглушителна да е тяхната истина, те са безпомощни да се защитят. Можеше съм да ви дала списък. Можеше да съм заявила, с най-прости думи, че точно така искам да се държите и че това трябва да е естеството на вярата ви, и на служенето ви, и на жертването ви. Но чудя се, колко време ще мине, преди този списък да бъде изкривен в тълкуването му? Колко време, преди отклонението да доведе до осъждане, изтезаване, смърт? — Бавно се наведе напред. — Колко време, преди моите прости правила за благоприличен живот да се превърнат в призив за война? За избиване на неверници? Колко време, Емрал Ланеар, преди да започнете да убивате в моето име ?

— Тогава какво искаш от нас? — настоя Ланеар.

— Можеше да сте престанали да мислите като деца, на които им е нужно да им се каже какво е правилно и какво — грешно. Адски добре знаете кое е правилно и кое е грешно. Много просто е всъщност. Всичко е до щетата. До нараняването, и не просто физическо при това. Искате заявление за вярата ви в мен? Искате да ви предложа думите, които твърдите, че ви трябват, правилата, по които трябва да живеете живота си? Много добре, но трябва да ви предупредя: всяко божество, достойно за почитание, ще ви предложи същото предписание. Ето го тогава. Не наранявайте други хора. Всъщност не наранявайте нищо, което е способно да страда. Не наранявайте света, в който живеете, също така, нито неговите безбройни същества. Ако боговете и богините трябва изобщо да имат някакво предназначение, нека да са тези, пред които трябва да се изправите за престъпленията в живота ви. Нека да сме отговорът за всеки безчувствен, груб, жесток акт, който сте извършили, за всяка омразна дума, която сте изрекли, и за всяка злостна рана, която сте нанесли.

— Най-после! — извика Емрал Ланеар.

— Нямахте нужда от мен за това правило.

— Да, Майко, нямахме. Нямаме. Но сега поне разчитаме да ни кажеш, че да постъпваш правилно наистина струва нещо. Бездната знае, този смъртен свят рядко възнаграждава такава щедрост на духа!

— Нима? Е, ако вярваш, че богатството и властта са награди, тогава да, щеше да си права. Уви, не са.

— Но тези, които нямат нито едното, нито другото, ще страдат от онези, които ги имат.

— Уви, най-богатите между нас са също така най-детински наивните между нас, в своята алчност, в своя егоизъм, в упоритото им отричане на очевидната истина, че е по-добре да споделяш, отколкото да трупаш, защото трупането поражда негодувание, а негодуванието накрая ще те убие. Лицето на онзи, който седи върху натрупано имане, е лице на дете, инатливо и упорито. Чудно ли е, че такива хора са готови да изкривят и изопачат всяка вяра, която проповядва любов?

— Любов?

Майка Тъма помълча дълго, след което се отпусна назад.

— Ох, Емрал Ланеар. Дори когато само я показах, когато отказах да я оглася, виж как бързо беше отровена от всички, които я видяха. Никой от вас не можа да я понесе, нали? Все още не е хрумнало на никого от вас, мисля, че като нарекох всички ви деца, не бях ласкателна.