Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

Но малко от тези баналности можеха да намалят острата болка от загубата, а твърде често те можеше да бъдат вдигнати като прегради срещу изпитването на каквото и да било. Най-малкото, напомни си той, азатанаи не се бяха сблъскали в долината Тарнс, макар да беше на косъм. Нито драконите се бяха проявили в буря от хаос, примирени само да гледат от завихрените облаци горе. Развихрената магия на бойното поле беше скромна, общо взето, но дори това откритие си имаше цена. В крайна сметка един мъж беше мъртъв.

— Нищо ли нямаш да ми кажеш? — попита го Емрал Ланеар, щом спряха колебливо до вратата към Залата на Нощта.

— Какво желаеш да ти кажа?

— Бил си в нейно присъствие, азатанай. Тя… примирена ли е с това, което трябва да бъде?

Гризин Фарл се намръщи.

— Тя… признава необходимостта. Разбира стойността на символа тоест. Лиосан вече съществуват. Тайстите попадат в Светлина или в Мрак. Начинът, по който двете съумяват да съществуват заедно, тук, на едно място, тепърва ще се види.

— Това беше гражданска война — отсече Ланеар. — Никой не е канил нова религия в бъркотията! Но тук може би греша. Твоята сестра ни докара Лиосан… кажи ми, Гризин Фарл, докъде възнамерявате да доведете това?

— Да доведем какво?

— Вашата манипулация над тайстите. Или сега ще отстъпите, отричайки вината си за пролятата кръв?

— Отричането е загуба на време, Върховна жрице. И, уви, отстъпване няма. Всъщност е точно обратното. Ние сме привлечени.

Тя примига.

— И кой е отговорен за това?

Той извърна очи и неволно се загледа във вратата от черно дърво пред тях, тази резбована преграда, все още непреодоляна.

— Не кой, Върховна жрице. По-скоро… какво .

— Добре, тогава какво е отговорно за този ваш внезапен интерес към нас?

— Ние сме… бедни откъм по-фините чувства. Едно разбулване на всичко, което е уязвимо в едно смъртно сърце, ни привлича като нощни пеперуди към пламък. Може би търсим някое случайно стопляне на душата. Или любопитството ни е по-скоро клинично. Може би вие просто разбуждате забравени апетити. Нашите естества не са нещо единно, Върховна жрице. Всеки азатанай е уникален. — Сви рамене. — Дошли сме, за да видим разбиването на едно сърце.

Понесе нарастващия ужас в очите ѝ, без да предложи защита.

След миг, с внезапен жест, тя отвори вратата и прекрачи в Залата на Нощта.

Тронът на Мрака ги очакваше. Жената, седяща на него, беше безизразна, очите ѝ — ясни и студени, когато се впиха в Емрал Ланеар.

Върховната жрица коленичи с наведена глава и прошепна:

— Майко.

— Стани. Погледни ме. — Гласът бе равнодушен.

Емрал Ланеар се изправи.

Майка Тъма продължи:

— Гризин Фарл, остави ни сами.

— Както желаете. Върховна жрице, ще ви изчакам в коридора.

Обърна се, излезе и затвори вратата.

— Майко, лорд Аномандър…

— Не е твоя грижа — прекъсна я богинята. — Ще поставиш два стола с високи гърбове в старата тронна зала. Вярвам, че подиумът е достатъчно широк, за да ги побере. Единият ще е от черно дърво, другият от костено бяло. Пред белия стол ще поставите параван с отвор. Пред моя стол — празен мангал, почернен отвътре и отвън. Също така пред всеки стол ще сложите ножница за скиптър. Координирай тези подробности с Върховна жрица Синтара. Лорд Урусандер и аз ще поемем върху себе си авторитета на този съюз, в името на кралството. Ти и Синтара ще присъствате и ще свидетелствате. За самата церемония — никой друг няма да присъства. Едно официално обявяване след това ще е единственото публично признаване на брака. Ще последват три дни празненства. Всички Велики и Малки домове ще проявят свободно своята щедрост.

Емрал Ланеар слушаше тези указания, поднесени с пълна липса на топлина, и гледаше лице, лишено от всякакво чувство. Беше по-добре, отколкото бе очаквала.

— Лорд Урусандер води легиона си към града, Майко. Колко скоро желаете да се извърши тази частна церемония?

— Колкото може по-скоро. Уведоми лорд Аномандър, че благородниците трябва да бъдат събрани. Очаква се лорд Урусандер да пожелае репарации в полза на своите войници, макар да е вероятно той да делегира в това отношение. Великите домове трябва да отстъпят земя, богатство и работна ръка, но това са проблеми на администриране и, предполага се, договаряне. Не поднасяй никакви подробности на вниманието ми — малко ме интересува как ще бъде разпределен трупът.

— А по въпросите на вярата, Майко?

Богинята сякаш потръпна от въпроса.