Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

— Но ти не знаеш — прошепна той. — Ти не си бил там. Вещиците ни обещаха истина и ние бяхме на ръба ѝ. Тук, в този момент. Всички я почувствахме. Всички потръпнахме пред нея. А желязото? Този ужасен стон? Ами, това е звукът на разбирането.

„Желязото Хуст скърби, и скърби за нас.“

Погледна към вражеските редици и изпита жал.

Ренар подкара с лорд Урусандер към Хун Раал и другите капитани, вече събрали се на централна позиция, докато Легионът се строяваше в плътни редици по билото от двете страни.

— Строени са за бой — каза Хун Раал, гласът му прокънтя надалече. — Или така биха искали да ни накарат да повярваме. Аз поне не съм убеден.

Урусандер го погледна, но не каза нищо, а пак насочи вниманието си към редиците, строени на отсрещната страна на долината.

— Виждам знамето на лорд Аномандър — каза Инфайен Менанд, беше се надигнала на стремената. — Той се опълчва на Майка Тъма! Смъртен меч, моля да ми позволите моята рота да се изправи срещу него!

Хун Раал се засмя.

— Както желаеш, капитане. Хайде, подкарай към кохортата си. Вдъхнови ги с дръзка реч. Обещай им слава и плячка. Хайде, Инфайен, вдигни отново честта на рода на Менанд.

Тя го изгледа озадачено, сякаш разколебана от тона му, но обърна коня си и препусна.

Все още усмихнат, Хун Раал вдигна едно плоско шише към устните си и отпи три бързи глътки.

— Лорд Урусандер — заговори той, — радвам се, че можахте да се присъедините към нас. При нормални обстоятелства щях, разбира се, да отстъпя пред вашия гений за тактика и какво ли не. Уви, това няма да е битка на хитроумни маневри. Дори вашият легендарен ум само ще се оплете в това, което предстои.

— Оставаш ли решен да вкараш магия в тази битка, Хун Раал?

— Да, лорд Урусандер. Прекрачили сме чертата на гражданска война. Сега предстои да се сблъскат две вери. Кой лагер на вярващите се е подготвил по-добре за това? Хайде да видим, нали?

— А ако на твоята магия се отговори подобаващо, капитане?

Хун Раал сви рамене.

— Направете от вярата си стена, срещу която врагът ще дращи отчаяно, жаден да я пробие. Силата на вярата ви е неуязвима срещу такива неща. — Изгледа Урусандер. — Съмнявате ли се в мен, сър?

— А признанието на съмнение ще просне ли трупа ми сред полето долу?

Хун Раал сви рамене.

— Не предвиждам да препуснете надолу сред войнишката гмеж, сър. Ако го направите, не са възможни никакви гаранции.

— И провалът ще е мой.

— Превърнете вярата си в стена.

Урусандер помълча малко, сякаш премисляше какво се крие зад думите на Хун Раал, а след това изостави всичко, което го безпокоеше.

— Стените могат да те заслонят, но те те заслепяват също така, Хун Раал. Ще направиш ли вярата синонимна на невежеството? Ако е така, ще наблюдавам с голям интерес тази битка и, за твое удовлетворение, ще го направя оттук.

Смехът на Хун Раал беше почти безгрижен. Той махна небрежно с ръка и няколко души от охраната му смушиха конете си напред и по същество обкръжиха Урусандер.

— Оценявам куража ви, сър. Противно на обещанието ви, хрумна ми, че може да сте намислили да препуснете в долината, не с войниците си, но сам, за да преговаряте с лорд Аномандър. Да потърсите път към мир, край на тази битка преди още да е започнала.

Урусандер не отвърна веднага, а после сви рамене.

— Сега виждам, че такъв мир повече не е възможен.

— Не тук. Все още не. Мирът, сър, само ще забави неизбежното. Ние сме тук в сила. След година, когато всички капитани ще са заминали да строят имения и да разорават нова земя, ние ставаме уязвими. Трябва ни тази битка. Трябва ни тази победа и трябва да я направим съкрушителна. Само тогава ще е възможен истински мир. По-важното — добави той, — вие ни трябвате на трон до Майка Тъма.

— Трябва ли тогава да отстъпя командването на легиона си на теб, Хун Раал?

— Заради вашата безопасност, сър, ще застана на мястото ви.

Златно сияние се усилваше около групата офицери и Ренар видя приближаващата се Върховна жрица Синтара — ярката светлина се изливаше от нея. С жрици от двете ѝ страни, понесли ярки фенери на пръти, тя крачеше бавно и войниците ѝ правеха път, някои едва смогваха да усмирят подплашените коне. Без да обръща внимание на суматохата, Синтара закрачи право към Хун Раал, а след това го подмина и застана до Урусандер.

— Баща Светлина — заяви тя. — Ще заема позиция тук до вас. Ще бъда вашият щит срещу всяка магия.

— Тя би трябвало да може да се справи с това достатъчно добре — каза Хун Раал. — Е, този жалък ден гасне. Времето е дошло. Капитани, при кохортите ви. — Смуши коня си напред, после слезе от него и тръгна надолу по полегатия склон. Сам.