Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

Скоро след това, вече наближаваха долината, Урусандер кимна и отрони:

— Както ти каза, Ренар, както ти каза.

А тя се зачуди защо изобщо я интересува.

Тейт Лорат усещаше зноя на яростта си като треска. Двайсетина оцелели от ротата на съпруга ѝ най-сетне бяха догонили легиона, носейки новината за бедствието. Глупакът беше мъртъв, войниците му — избити като зверове. Отрицателите от леса бяха спечелили велика победа, но тя знаеше, че ще е краткотрайна.

„На нас, офицерите на Легиона, трябва да се даде земя, имоти. Къде другаде освен в горите? Ще отсечем всяко дърво и няма да оставим на Отрицателите място, където да се крият. Ще ги стъпчем като палета. Ще ги одера, ще им ощавя кожите и ще направя от тях знамена за моите Домашни мечове.

Все пак… за да съм честна, не беше кой знае какъв съпруг. Глуповат, мъж, който се наслаждаваше на мисълта как разтварям краката си за други мъже… е, има и по-лоши недостатъци от това, предполагам. След като накрая се примирих. След като се отказах от идеята да го вбеся. След като разбрах, че не мога да го нараня, колкото и упорито да се опитвах.

Измяната губи жара си с една безразлична, равнодушна жертва. Той се усмихна първия път, когато му казах, че съм легнала с друг мъж. И тази усмивка жилеше — ох, как жилеше! След това изневярата стана по-лесна, но нещо си беше отишло от нея. Възбудата от забранените страсти, от всичко, което си отиде. Докато ми остана само новостта.

Мислеше да ме даде на Хун Раал. Ако Раал ме беше поканил в леглото си, щях да го направя, с нож, скрит в ръкава. Щях да му прережа гърлото на тоя пияница и сега щяхме да сме свободни от него и от магията му, свободни от тази нова тирания.

Лорд Аномандър, няма да те разубеждавам, ако стигнете до Хун Раал. Няма да защитя тоя кучи син. Майко Тъма, чуй молитвата ми, макар кожата ми да е бяла, макар да съм Лиосан! Дай на своя Първи син силата да се опълчи на магията на Хун Раал. Направи това, и аз ще отхвърля Светлината. Ще се върна при теб. Обещавам.“

Инфайен Менанд подкара до нея.

— Злополука с магия — каза тя. — Еднокракият схолар е мъртъв.

Тейт Лорат само изсумтя в отговор.

— Във вятъра е — продължи Инфайен. — Насилие, горчиво-сладко. Не можеш ли да го усетиш, Тейт?

— Не.

— Ах, трагичната вест за смъртта на съпруга ти те е наранила.

— Нямам време да скърбя — отвърна тя намръщено. — Смъртта на мъжа ми ме разстрои. Насилие? Този вятър мирише на кал и нищо друго. О, не ми пробутвай този бляскав поглед, Инфайен Менанд. Знам добре мрачната слава, която търсиш за себе си. Обичаш да убиваш, а това не е нещо, което мога да търпя.

— И все пак не можеш ли да чуеш подигравателния смях на Отрицателите?

— Чувам го достатъчно добре, но ще трябва да почакат за отмъщението ми. И ако го направя ужасно, заслужили са го. Може да изпитам удовлетворение, щом приключа, но блясък няма да озари очите ми.

— Войната е просто нещо — каза Инфайен Менанд. — Точно затова я обичам толкова. Освободи се от всяка задръжка в това, което предстои, Тейт Лорат.

— Ще си опазя главата, благодаря. Търпим неправди от благородниците и днес те ще бъдат принудени да отговарят за тях. Всички те до един са слуги на Майка Тъма, а тя е виновна за този ден. Тя и никой друг. Онези, срещу които се изправяме в тази битка, не заслужават да умрат.

Инфайен поклати глава.

— Но ще умрат. Не е време за съжаление или милост. С такива идеи, размътили главата ти, ще се убиеш в долината долу.

— Ще се защитя, но нищо повече от това — заяви Тейт и се изненада от собственото си решение. — Много бързо зарязваш уважението си към тези, които ще застанат срещу нас. Лорд Аномандър, Драконъс, Силхас Руин. Забравила ли си как се сражаваха на наша страна? Толкова лесно ли е за теб да намериш омраза към онези, които бяха някога твои приятели? Бъди сигурна, ще го имам предвид.

Инфайен Менанд се засмя.

— Никога не си била моя приятелка, Тейт Лорат. Нямам време за кучки.

Тейт Лорат се усмихна.

— Често съм се чудила на това.

— На кое?

— Ти и твоят тип, толкова бързо съдите.

— И какъв ще да е този „тип“?

— Студени като риби, страх ги е от любовта и бързат да сочат с пръст, когато това, което наистина изпитвате, е завист, за моята свобода, за охотата ми, за всички удоволствия, които си доставям.

— Като бутна дъщеря си в прегръдките на мъж.

— О, това ли те притеснява? Не се подвеждай от Шелтата и нейната изтънченост. Тя ме помоли първия път, а след това не можеше да се спре.