Робърт Джордан - Нож от блянове

— Ей, момче — извика звънливо Десала. Звън на камбанки, примесен с яд. Най-сигурният начин да си избие яда за нея беше като си го изкара на някое дете. — Трябва да си вкъщи при майка си и да учиш буквите. Какво търсиш тука?

Момчето цялото почервеня и пак отметна перчема от очите си.

— Самл си е много добре, Айез Седай — рече салдеецът и го потупа по рамото. — Бързо се учи и няма нужда да му показваш два пъти едно и също, за да го научи. — Момчето изпъна рамене, засия от гордост и пъхна палци под колана за меча. Меч, на неговата възраст! Вярно, синът на благородник щеше да е практикувал меча вече няколко години на възрастта на Самл ал-Сийн, но нямаше да му разрешат да обикаля с това нещо на кръста!

— Певара, никакви деца — каза хладно Тарна. — Знаех, че тук държат и деца — но никакви деца.

— Светлина! — възкликна Мелейр. Бялата й кобила усети възбудата й и замята глава. — Разбира се, че никакви деца!

— Ще е отвратително — каза Джезраил.

— Никакви деца — бързо се съгласи Певара. — Мисля да изчакаме първо да се видим с господин… с този М’хаил.

Явиндра изсумтя.

— Никакви деца за какво, Айез Седай? — попита намръщено Енказин. И повтори, след като не му отвърнаха: — Никакви деца за какво?

Вече не приличаше на писар. В дръпнатите му очи се долавяше нещо… опасно. Дали държеше мъжката половина на Силата? Тръпки я побиха при тази мисъл, но Певара се въздържа да прегърне сайдар. Някои преливащи мъже можеха да усещат, когато жена държи Силата, а Енказин вече изглеждаше готов да избухне.

Зачакаха в тишина. Само някое конско копито изтропваше — и Явиндра мърмореше нещо под нос. Певара не можеше да различи думите, но можеше да познае недоволно мрънкане още щом го чуе. Тар-на и Джезраил си извадиха книги от дисагите и зачетоха. Добре. Да видят тези Аша’ман, че не са притеснени. Само че дори и момчето не се впечатли. Двамата със салдееца просто стояха под арките и ги гледаха, без да мигат.

След може би половин час се разтвори нов Портал, този път по-голям, и мурандиецът пристъпи през него.

— М’хаил ще ви приеме в палата, Айез Седай. Моля, минете. — И кимна към отвора.

— Вие ли ще ни заведете? — попита Певара, щом слезе. Порталът беше по-голям, но щеше да се наложи да се наведе, ако решеше да премине на коня.

— От другата страна ще ви чакат. — Мъжът се изсмя. — М’хаил не общува с такива като мен. — Певара задели това в ума си, да го премисли по-късно.

Щом премина и последната и се озоваха до бялата каменна платформа с лъскавия като огледало черен мраморен блок, Порталът примига и се затвори. Четирима мъже и две жени в груби вълнени дрехи поеха юздите на конете им, а един мургав широкоплещест мъж със сребърния меч и извита люспеста фигура от червено и златно — дракон — на високата черна яка ги удостои с много къс поклон.

— Последвайте ме — отсече той. Очите му бяха като свредели.

Палатът, за който бе споменал мурандиецът, се оказа точно това: два етажа от бял мрамор, увенчани с куполи и остри шпилове в салдейски стил, отделен с бялата платформа от широко и голо здраво отъпкано пространство. Не беше от големите палати, но повечето благородници живееха в далеч по-малки и по-скромни сгради. Широки каменни стъпала водеха към просторна площадка пред висока двукрила врата. На всяко крило беше изваян и покрит със златен варак грамаден юмрук в метална ръкавица, стиснал три мълнии. Крилата се разтвориха, преди тайренецът да посегне към тях, но не се видяха никакви слуги. Трябваше да е прелял. Отново я побиха ледени тръпки. Явиндра измърмори нещо под нос. Този път прозвуча като молитва.

Палатът можеше да е на някой благородник с вкус към гоблени с батални сцени, с червени и черни плочки по пода, само дето не се виждаха никакви слуги. Имаше си слуги, макар че за съжаление сред тях нямаше очи и уши на Червената Аджа. Но дали държеше да не му се мяркат пред очите, когато не му трябват, или им бе заповядал да не излизат по коридорите? Може би за да не види никой, че са пристигнали шест Айез Седай. Този ред на разсъждения се бореше с мисли, които Певара предпочиташе да потисне. Беше приела опасностите преди да напусне Бялата кула. Нямаше смисъл тепърва да се занимава с тях.

Помещението, в което ги въведе тайренецът, се оказа тронна зала, с кръг от черни колони с виещи се на спирали жлебове — крепяха купол, покрит със златен варак. Позлатени светилници висяха на позлатени вериги. Около извитите стени също се редяха светилници с огледала, на високи стойки. Стотина мъже в черни палта стояха от двете страни. Всеки, доколкото можеше да види, носеше на високата си яка меча и дракона. Мъже със сурови лица, мъже с ухилени лица, мъже с жестоки лица. Очите на всички се бяха приковали в нея и другите Сестри.