Пиер Певел - Наследникът

Появи се монахиня, облечена в червено, на главата си носеше воал, а лицето ѝ беше скрито зад маска от кожа и мед.

— Аз съм Наблюдателят — каза Скерен. — Събранието на Ирканс ме изпраща.

Предупредени от виденията на своята майка наставница, сестрите от остров Дериос го очакваха. Монахинята кимна и изчезна. Дракът благодари, влезе, остави я да затвори вратата, после я последва по мрачните коридори на манастира. Скоро дочу виковете — викове на жена, страдаща от мъките на раждането. Значи идваше навреме.

Навреме, за да бъде свидетел на събитие, способно да преобърне хода на съдбата.

Навреме също така да отнесе детето, ако е необходимо, и да бди над него до пълното осъществяване на повелите на Сивия дракон — или поне това беше казал Седмият пазител.

Влязоха в ниска стая и монахинята посочи на Скерен да остане тук. Виковете на Алисия отекваха в съседната стая, воят на бурята навън едва успяваше да ги заглуши. Дъждът плющеше с все сила по покрива. Гръмотевици трещяха. Но колкото и да беше силна, тази буря беше съвсем обикновена. Пратеникът беше очаквал Тъмнинна буря, която повече да отговаря на раждането на Мага, както беше известено от Светите покровители. Скерен не успяваше да се убеди напълно, но му се искаше да вярва, че това беше добра поличба.

След виковете на майката се чу плача на новородено.

След малко вратата на съседната стая се отвори и влезе игуменката. Изправена и слаба, тя беше облечена по същия начин, както монахинята, която бе посрещнала драка, с тази разлика, че нейната кожено-медна маска покриваше само горната част на лицето ѝ и позволяваше да се видят тясна уста, остра брадичка и сбръчкани бузи.

В ръцете си носеше голо новородено.

— Той ли е? — попита Скерен, в гласа му се долавяше лека тревога.

— Не.

— Невъзможно!

— Вижте.

Игуменката подаде детето на драка, който се учуди.

— Момиче?

— Момиче.

Скерен се съвзе.

В края на краищата Магът можеше да бъде и Магьосница. Но не беше възможно да не носи белега, който беше определял всеки от предшествениците му. Това трябваше да е печат на Тъмнината, каменен печат, вдълбан в кожата му и гравиран с древна руна.

Скерен потърси.

Подлагайки на изпитание търпението на невъзмутимата игуменка, той огледа новороденото, после го огледа внимателно още веднъж, но не намери никакъв белег. Хрумна му идеята, че някой е подменил бебето, но тя веднага му се видя нелепа — сестрите, носещи маски от кожа и мед, не бяха от онези, които се опитват да измамят съдбата. Тогава как? Как беше възможно това дете да не носи белега на Вековните Магове?

Дали Седмият пазител беше сгрешил?

Или звездите бяха излъгали? Колкото и невероятно да изглеждаше, трябваше да допусне едното или другото от тези обяснения. Освен ако Сивият дракон не бе решил сам да пренапише старите страници от книгата на съдбата…

— Върнете детето на майка му — каза Пратеникът.

Нощта се бе спуснала над потъналия в сняг Ориал.

В Кралския дворец цареше тежка тишина. Всички говореха тихо. Пристъпваха внимателно. Най-дребното проскърцване на врата отекваше като тревожен вик. Захлопната врата караше хората да се стряскат. Слугите се носеха като неясни сенки, само подметките им вдигаха шум по паркета. Огледалата и прозорците вече бяха покрити с черни платна.

Целият двор се бе събрал пред кралските покои — нетърпелив и сериозен, почти трескав. Вече дори не беше въпрос и на часове. Очакваха всеки момент Върховният крал да умре и най-сетне да сложи край на годините агония. Вестоносците, които щяха да разнесат новината, бяха готови да скочат на седлата и да пришпорят конете. Във всяка църква камбаните бяха готови да забият на смърт веднага след камбаната на двореца. Още преди полунощ Ерклант Втори вече нямаше да го има, но какво щеше да остане след него? Несъмнено хората щяха да си спомнят, че Великото зло се бе стоварило над него и че бе умрял, без някой да разбере защо Божествените го бяха прокълнали, нито дали са му простили. Но хората не бяха загрижени толкова за Върховния крал и неговото царуване, колкото за бъдещето. Кой щеше да го наследи? Въпросът можеше да изненадва някои, но сред придворните вече се носеше слуха, че кралят е посочил принц Алдеран за свой пръв наследник.