Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

По-благоразумните и сериозни хора като леля й и чичо й вече бяха напуснали Северния площад. Онези, които бяха останали, очакваха да видят проява на неподчинение – колкото й безсмислена да беше.

Тълпата забележимо оредя. От единия край на площада продължаваха да се стичат хора. В другия му край над тълпата се издигаха градските порти. А пред тях...

Сония се спря и усети как цялата й увереност изчезва. Сери продължи да върви, но тя отстъпи назад и застана до една възрастна жена. На по-малко от двайсетина крачки пред тях се бяха изправили няколко магове.

Момичето си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. Знаеше, че те няма да помръднат от местата си. Нямаше да обърнат никакво внимание на тълпата, докато не решат, че е време да я прогонят от площада. Нямаше от какво да се страхува.

Сония преглътна тежко и се насили да отмести поглед от тях. Огледа се за момчетата. Херин, Сери и останалите се бяха придвижили още по-напред и сега се разхождаха сред все по-малкия брой новопристигнали в самия край на тълпата.

Сония отново погледна към магьосниците и потръпна. Никога не се беше озовавала толкова близо до тях и сега за пръв път имаше възможност хубаво да ги огледа.

Всички носеха униформа: роби с широки ръкави, привързани на кръста с широки платнени колани. Според чичо й Ранел подобно облекло е било на мода преди стотици години, но сега е престъпление обикновените хора да се обличат като магьосниците.

Всички бяха мъже. От мястото си Сония виждаше добре деветима от тях. Те стояха сами или по двойки, подредени в редица, която доколкото й бе известно щеше да обгради целия Северен площад. На някои от тях не можеше да им даде и двайсет години други изглеждаха наистина стари. Един от онези, които стояха най-близо до Сония, светлокос мъж около трийсетте, беше дори красив с лъскавия си, спретнат вид. Останалите изглеждаха изненадващо обикновени.

С крайчеца на окото си тя засече рязко движение и се обърна тъкмо навреме, за да види как Херин замахва с ръка. Към магьосниците полетя камък. Макар да знаеше какво ще се случи, тя затаи дъх. Камъкът се удари в нещо невидимо и твърдо и падна на земята. Сония въздъхна и видя, че повечето момчета също започват да хвърлят камъни. Неколцина магьосници извърнаха глави, за да наблюдават как снарядите се удрят във въздуха пред тях. Останалите просто изгледаха хлапетата и отново се върнаха към разговорите си.

Сония погледна към мястото, където се издигаше магьосническата бариера. Не виждаше нищо. Тя пристъпи бавно напред, напипа в джоба си хартиеното пакетче на Сери, стисна го в юмрук, замахна и с всички сили го хвърли към магьосниците. При удара в невидимата стена хартията се разкъса и за няколко секунди облакът от прах увисна във въздуха, нелепо сплескан от едната страна.

Край нея се разнесе тих кикот. Тя се обърна и видя ухилената старица.

– Браво на теб – изкиска се жената. – Дай им да се разберат.

Сония отново бръкна в джоба си и напипа някакъв доста голям камък. Приближи се още няколко стъпки до магьосниците и се усмихна. Някои от тях изглеждаха раздразнени. Очевидно не обичаха да ги предизвикват, но нещо ги възпираше да се изправят срещу момчетата.

Отвъд прашния облак се разнесоха гласове. Спретнатият магьосник погледна към тях, след което се обърна към другаря си, по-възрастен мъж с прошарена коса.

– Жалки червеи – рече подигравателно той. – Кога ще се избавим от тях?

Нещо се преобърна в корема на Сония и тя стисна здраво камъка. Извади го от джоба си и го претегли на ръка. Тежичък беше. Тя се обърна с лице към магьосниците и мислено събра целия гняв от това, че я бяха изхвърлили от дома й, цялата си вродена омраза към магьосниците и метна камъка към говорещия. Проследи с поглед траекторията му във въздуха и когато се приближи до магьосническата бариера, тя пожела с цялото си сърце да премине от другата страна и да порази целта си.

Проблесна синкава светкавица и камъкът удари с глухо тупване магьосника в слепоочието. Остана неподвижен за миг, загледан в нищото, после коленете му се подвиха и той се свлече в ръцете на прошарения мъж.

Сония гледаше със зяпнала уста как по-възрастният магьосник полага другаря си на земята. Подигравателните викове на момчетата утихнаха. Над тълпата се възцари пълна тишина.

Други двама магьосници коленичиха до падналия. В отговор на неразбираемите им възклицания тишината веднага се разчупи. Приятелите на Херин и някои хора от тълпата нададоха ликуващи викове. Всички зашумяха възбудено и започнаха да обсъждат случилото се.