Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

Някога на мястото му се беше издигала друга статуя, но тя беше разрушена трийсетина години по-рано. Макар през годините да бяха издигнати няколко статуи на крал Тарел, всички те, с изключение на една, бяха унищожени, а и за оцелялата зад стените на двореца статуя се говореше, че е останала без лице. Въпреки всичко, сторено от него, жителите на Имардин винаги щяха да помнят крал Тарел като човека, който бе поставил началото на Прочистването.

Чичо й беше разказвал историята десетки пъти. Преди трийсет години, под влиянието на многобройните жалби от членове на високопоставените Домове, че улиците на града вече не са безопасни, кралят наредил на стражите да прочистят Имардин от всички просяци, бездомни скитници и всякакви подозрителни типове. Разгневени от действията му, най-силните от прокудените се обединили в отряди и снабдени с оръжия от богатите контрабандисти и крадци, отвърнали на удара. Изправен пред заплахата от улични битки и бунтове, кралят се обърнал за помощ към Гилдията на магьосниците.

Бунтовниците нямали оръжия срещу магията. Те били заловени или изтласкани в бедняшките квартали. Кралят останал толкова доволен от празненствата, организирани от благодарните Домове, че разпоредил градът да бъде прочистван от скитниците всяка зима.

Когато пет години по-късно старият крал умрял, мнозина се надявали, че на Прочистванията ще бъде сложен край, но синът на Тарел, крал Мерин, продължил традицията.

Трудно бе да си представи човек, че немощните, болнави хора, които се влачеха по улицата, представляват заплаха за благополучието на богатите граждани. Сония забеляза, че няколко момчета се бяха събрали около Херин и го гледаха нетърпеливо в очакване на сигнал. Коремът й се сви от притеснение, щом осъзна какво следва.

– Трябва да тръгвам – каза тя.

– Не, не си отивай – възрази Сери. – Тъкмо се срещнахме и ти пак ще изчезнеш.

Тя поклати глава.

– Изгубих много време. Джона и Ранел сигурно вече са стигнали до копторите.

– Значи и без това си загазила – сви рамене Сери. – Още ли те е страх да не ти се карат?

Сония го погледна с упрек. Той й се усмихна широко в отговор.

– Дръж. – Той пъхна нещо в ръката й. Тя погледна надолу и видя малко хартиено пакетче.

– Това ли хвърляхте по стражниците?

Сери кимна.

– Прах от папея – рече той. – Люти на очите, а после кожата се покрива с обрив.

– Срещу магьосниците обаче не върши работа.

Той се ухили.

– Веднъж улучих един. Не ме видя как се промъквам към него.

Сония понечи да му върне пакетчето, но Сери махна с ръка.

– Задръж го – каза той. – Тук няма полза от него. Магьосниците винаги издигат стена.

Тя поклати глава.

– И вместо това смятате да хвърляте камъни? Защо изобщо си правите труда?

– Усещането е приятно. – Сери погледна назад към пътя и очите му придобиха стоманеносив отенък. – Ако не го правим, все едно нямаме нищо против Прочистването. Не можем да им позволим просто да ни прогонят от града, без да им стъкнем поне някое представление, нали?

Тя сви рамене и погледна към момчетата. Очите им грееха в очакване. Винаги беше смятала, че хвърлянето на всякакви неща по магьосниците е безсмислено и глупаво.

– Но вие двамата с Херин почти не се мяркате в града – рече тя.

– Така е, но трябва да имаме възможност, ако ни се прииска – ухили се Сери. – А и това е единственият ни шанс да правим пакости, без Крадците да ни се месят в работите.

Сония завъртя очи.

– Значи такава била работата.

– Хей! Да тръгваме! – надвика Херин шума от тълпата.

Момчетата се развикаха радостно и започнаха да се изтеглят, а

Сери я погледна с очакване.

– Хайде де... – помоли я той. – Ще бъде забавно!

Сония поклати глава.

– Няма нужда да участваш в нищо. Просто ще гледаш – настоя той. – А след това ще дойда с теб и ще ти помогна да си намериш жилище.

– Но...

– Хайде! – Той протегна ръка и свали шала й. Сгъна го на триъгълник, сложи го на главата й и го завърза под брадичката. – Сега вече приличаш повече на момиче. Дори ако стражниците решат да ни подгонят – което никога не правят – те едва ли ще те заподозрат, че си нарушител на реда.

– Ето – той я потупа по бузата – така е по-добре. А сега да вървим. Няма да ти позволя отново да изчезнеш.

Тя въздъхна.

– Добре.

Хората на площада ставаха все повече и момчетата започнаха да си пробиват път с лакти през тълпата. За голяма изненада на Сония никой не възрази и не се възмути от това. Напротив, мъжете и жените, покрай които минаваше, пъхаха в ръцете й камъни и презрели плодове и й шепнеха окуражителни думи. Гледайки нетърпеливите им лица, тя усети как възбудата й нараства.