Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

Сония погледна ръцете си. Получи се. Аз пробих бариерата, което е невъзможно, освен ако…

Освен ако не съм използвала магия.

Обзе я хлад при спомена как бе съсредоточила гнева и омразата си върху камъка, как бе проследила пътя му във въздуха и беше пожелала да пробие бариерата. И нещо в нея се размърда, сякаш изпълнено с нетърпение да го направи отново.

Тя погледна напред и видя, че няколко магьосници са се събрали около падналия си другар. Някои бяха коленичили до него, но повечето се бяха обърнали и оглеждаха тълпата с търсещи очи. „Търсят мен” – помисли си внезапно тя.

И сякаш чул мисълта й, един от магьосниците извърна рязко глава и впери поглед в нея. Тя замръзна от ужас, но очите му просто се плъзнаха нататък.

„Те не знаят кой е бил” – помисли си тя и въздъхна облекчено.

Момичето се огледа и забеляза, че стои на няколко крачки пред тълпата. Бандата на Херин беше започнала да се изтегля. Тя ги последва с разтуптяно сърце.

Тогава възрастният магьосник се изправи. За разлика от останалите, той без колебание улови погледа й. Посочи я с пръст и всички се обърнаха към нея. Те вдигнаха ръце във въздуха и тя усети как я обзема ужас. Обърна се рязко и се затича през тълпата. С крайчеца на окото си забеляза, че момчетата също побягнаха. Погледът й се разфокусира от няколкото бързи проблясвания, които осветиха лицата на околните, после се разнесоха писъци. Връхлетя я гореща вълна и тя падна на колене, задъхвайки се.

– СТОЙ!

Не усещаше никаква болка. Погледна надолу и с облекчение установи, че тялото й е на мястото си. Вдигна глава; хората продължаваха да бягат, пренебрегвайки разнасящото се по площада ехо на току-що произнесената заповед.

Миризма на изгоряло подразни обонянието й. Сония се обърна и забеляза на няколко крачки просната по лице фигура. Пламъците лакомо поглъщаха дрехите му, но човекът лежеше неподвижно. Тогава тя забеляза стърчащата от ръкава му овъглена плът и й се догади.

– НЕ Я НАРАНЯВАЙТЕ!

Тя се изправи със залитане и замаяно се отдалечи от трупа. Край нея претичаха момчетата от бандата на Херин. Сония се напрегна и побягна след тях, олюлявайки се.

Настигна тълпата при Северната порта и се смеси с нея. Опита се да си пробие път напред, но телата на бягащите хора я притискаха от всички страни. Усети тежестта на камъните в джобовете си и ги извади. Изведнъж някой я хвана за дрехата и тя падна на земята, но веднага скочи и се измъкна от хватката му.

Нечии ръце я сграбчиха грубо отзад. Тя се опита да се освободи, пое си дълбоко дъх, за да изкрещи, но ръцете рязко я завъртяха и момичето се озова пред познатите сини очи на Херин.

1Фарини – общо наименование на паякообразните.

За трийсетте години след завършването на обучението му лорд Ротан беше влизал в Заседателната зала на Гилдията безброй пъти, но твърде рядко бе ставал свидетел на толкова оживени дебати. Той огледа множеството облечени в мантии мъже и жени, чиито възбудени гласове отекваха в залата. Някои от магьосниците се бяха събрали в групи и той разпозна обичайните клики и фракции. Други блуждаеха от един кръг към друг. Ръце се мятаха в изразителни жестикулации и от време на време по някое рязко възклицание се извисяваше над врявата.

Общо взето събранията преминаваха в изпълнена с достойнство атмосфера и строг ред, но до появата на Разпоредителя магьосниците обикновено се събираха в центъра на залата и разговаряха за най-различни неща. Когато се приближи до тълпата, Ротан улови фрагменти от разговори, които като че ли се отразяваха в тавана. Заседателната зала усилваше гласовете по странен и неочакван начин, особено когато се разговаряше на висок тон. Ефектът не беше постигнат посредством магия, както често предполагаха лишените от магическа дарба посетители, а представляваше напълно случаен и неочакван резултат от превръщането на сградата в зала. Това бе първият и най-стар дом на Гилдията, в който първоначално се помещаваха жилищата на магьосниците и техните чираци, както и стаите за обучение и срещи. Четири века по-късно, изправена пред бързо нарастващия брой на членовете си, Гилдията построи няколко нови сгради. И тъй като не желаеха да разрушат първия си дом, те премахнаха вътрешните стени, разположиха вътре пейки и столове и оттогава тук се провеждаха всички церемонии по приемане и дипломиране на маговете, срещите на гилдията и изслушванията.