Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

Във въздуха над масата се рееше светло петънце. То бавно се разшири, докато не придоби формата на сфера с големината на детска глава и бавно се издигна към тавана.

– Това е – каза й Ротан. – Ти направи светлинна сфера.

Сония се усмихна.

– Сега вече наистина започвам да се чувствам като магьосница.

Ротан я погледна в очите и в сърцето му се разля топлина. Беше просто невъзможно да устои на изкушението да я обучава в магическото изкуство, щом то доставяше такова удоволствие на момичето.

– Със скоростта, с която се учиш, когато започнат занятията в Университета, ти ще бъдеш далеч пред останалите. Поне що се отнася до магията. Но... – Той се пресегна към купчината книги до стола му и започна да ги преглежда. – Аритметическите ти умения са много назад – каза твърдо той. – Бреме е да се захванем с малко истинска работа.

Тя погледна към книгите и въздъхна.

– Ще ми се да знаех какви мъчения ме очакват, преди да реша да остана.

Ротан се засмя и плъзна към нея една книга. Замълча за миг, след което внимателно я погледна с присвити очи.

– Ти така и не отговори на въпроса ми.

Какъв въпрос?

– Кога реши да останеш?

Ръката, която се протягаше към книгата, замръзна във въздуха.

Сония го погледна и се усмихна само с устни:

– Когато осъзнах, че трябва да го направя.

– Не, така няма да стане – заплаши я с пръст той. – Не се опитвай да се измъкнеш.

Тя се облегна назад.

– Реших го по време на Изслушването – каза му тя. – Фергън ме накара да осъзная от какво се отказвам, но не зова ме накара да променя мнението си. Сери ми каза, че би било непростима глупост да не се възползвам от таланта си. Това също изигра своята роля.

Ротан се засмя:

– Харесва ми твоят приятел. Не одобрявам някои от действията му, но ми харесва.

Сония кимна и прехапа устни.

– Ротан, има ли вероятност някой да ни чува? – попита тя. – Слуги? Други магьосници?

Той поклати глава.

– Не.

Тя се наведе напред.

– Абсолютно ли си сигурен в това?

– Да – отвърна той.

– Тогава... – Тя замълча, после стана от стола, коленичи до него и заговори шепнешком: – Лорлън мисли, че трябва да ти кажа нещо...

КРАЙ