Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

– Кой да предположи къде са се озовали откраднатите книги на Джерик? Но защо не ми показваш нищо за Акарин?

Сония се поколеба, изпитвайки неохота да отключи този спомен.

– Моля те, Сония. Той е наш водач и мой приятел. Трябва да знам. Ранен ли е?

Момичето извлече спомена от гората и го проектира върху картината. Тя отново се движеше между дърветата към сивата къща. Появи се слугата и тя се скри между храстите и стената. Във въображаемата стая се разнесе звънтенето, което я беше привлякло към решетката.

Върховният повелител отново се появи в картината, този път облечен с черен плащ. Слугата се върна и Сония усети, че Лорлън го разпознава.

– Такан.

„Готово е – каза Върховният повелител и свали плаща от раменете си, разкривайки окървавените си дрехи. Той ги погледна с отвращение. – Дали си се сетил да ми донесеш мантията?”.

Слугата промърмори нещо, а Върховният повелител съблече просешката риза, разкривайки кожения колан, пристегнат около кръста му. На него висеше голяма кама. Магьосникът се изми, изгуби се от погледа й и после се върна, облечен с черната си мантия.

Той взе ножницата, извади блестящото острие и го избърса с кърпата. В този миг Сония усети изненадата и недоумението на Лорлън. Върховният повелител погледна към слугата си.

„Борбата ме изтощи – каза той. – Имам нужда от силата ти”.

Слугата се отпусна на едно коляно и протегна ръка. Магьосникът я хвана за китката, обърна я с дланта нагоре и леко прокара острието на ножа по кожата. Бликна кръв и магьосникът притисна ръката си към раната. Сония усети някакво странно пърхане в главата си.

– Не!

Заля я вълна от чист ужас. Изненадана от силата на лорлъновите емоции, концентрацията на Сония се разпадна. Картината потъмня, а след това напълно изчезна.

– Не може да бъде! Не и Акарин!

– Какво има? Не разбирам. Какво е направил?

Лорлън изглежда се опитваше да потисне чувствата си. Образът му постепенно избледня и тя осъзна, че е напуснал съзнанието й.

– Не мърдай и не си отваряй очите. Трябва да го обмисля добре, преди да се изправя пред него.

Той помълча известно време, след което присъствието му се завърна.

– Това, на което си станала свидетелка, е забранено. То се нарича черна магия. Използвайки я, магьосникът може да черпи сила от всяко живо същество, човек или животно. Това, че Акарин я практикува е... ужасно и немислимо. Той е могъщ – по-могъщ от всички ни... Ах! Сигурно това с причината за невероятната му мощ! Ако действително е така, то той сигурно практикува това чудовищно изкуство още от времето, когато отсъстваше от Имардин...

Лорлън се замисли за миг.

– Той е нарушил клетвата. Трябва да бъде прогонен от поста си и от Гилдията. А ако е убивал с помощта на магията, то наказанието за това е смърт... но...

Сония почувства терзанията на Лорлън. Последва ново продължително мълчание.

– Лорлън?

Той изглежда успя да се вземе в ръце.

– Ах, съжалявам, Сония. Той ми е приятел още откакто бяхме ученици. Толкова години... и трябваше точно аз да открия това!

След това той продължи с хладна решителност.

– Трябва да го премахнем, но не сега. Той е твърде могъщ. Ако се изправим срещу него, той с лекота ще ни победи – и с всяко извършено убийство ще става все по-силен. Сит) като тайната му бъде разкрита, той няма да има причина да се крие повече и ще убива безразборно. Целият град може да бъде застрашен.

Стресната от подобна перспектива, Сония потрепери.

– Не се страхувай, Сония – успокои я Лорлън. – Няма да позволя това да се случи. Няма да се изправим срещу него, докато не сме сигурни, че ще го победим. Дотогава не трябва да казваме на никого за това. Трябва да се подготвим тайно. Което означава, че не трябва да говориш с никого за това. Разбираш ли ме?

– Да. Но... пит трябва ли да остане водач на Гилдията?

– За съжаление, да. Когато преценя, че сме достатъчно силни, аз ще събера всички магьосници заедно. Трябва да действам бързо, без предупреждение. Дотогава за това ще знаем само аз и ти.

– Разбирам.

– Знам, че искаш да се върнеш в копторите, Сония, и няма да се изненадам, ако това откритие засили решимостта ти да си тръгнеш оттук, но бих искал да те помоля да останеш. Когато дойде моментът, ще имаме нужда от всякаква помощ. Освен това, колкото и да не ми се нрави тази мисъл, смятам, че ти ще бъдеш примамлива жертва за него. Той знае, че силата ти е голяма. Ти ще бъдеш потенциален източник на магия. С блокирани сили, живееща далеч от онези, които биха разпознали смъртта от черна магия, ти ще си идеалната жертва. Умолявам те, заради себе си и заради нас, остани.