Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

– Искаш да живея тук, под носа му?

– Да. С нас ще си в безопасност.

– Как да повярвам в това, при положение, че не успяхте да ме намерите без помощта на Крадците?

– Сетивата на Акарин са по-изострени от нашите. Той пръв усети когато ти започна да използваш силите си. Опасявам се, че с лекота ще те открие.

Тя усети, че той наистина се притеснява за безопасността й. Как би могла да противоречи на Разпоредителя на Гилдията? Щом магьосникът смята, че е в опасност, значи е така.

Тя нямаше друг избор. Трябваше да остане. За нейна голяма изненада тя не изпита нито гняв, нито разочарование, а само облекчение. Сери й беше казал, че ставайки магьосница, тя нямаше да бъде приемана като предателка. Щеше да се научи да използва магията, да усъвършенства умението да лекува и може би един ден ще може да помогне на хората, които бе напуснала.

Освен това щеше да нанесе удар по вирнатите носове на онези магьосници, които, също като Фергън, смятаха, че обитателите нямат място в Гилдията.

– Добре – каза му тя. – Ще остана .

– Благодаря ти, Сония. В такъв случай нашата тайна трябва да бъде поверена на още един човек. Като твой наставник Ротан често ще влиза в съзнанието ти. Особено когато започне да те обучава на лечителски умения. Той може да види онова, което видях аз днес. Ти трябва да кажеш на Ротан за Акарин и за всичко, което ти споделих днес. Знам, че на него може да се разчита да запази тайната.

– Ще му кажа.

– Добре. Сега ще те освободя и ще потвърдя престъплението на Фергън. Опитвай се да не показваш страх от Акарин. Ако смяташ, че това ще ти помогне, въобще не го поглеждай – и прикривай добре мислите си.

Сония усети, че Лорлън свали ръце от слепоочията й и отвори очи. Лорлън я погледна сериозно, с проблясващи очи, след това лицето му придоби спокойно изражение и той се обърна към Върховните магове.

– Тя казва истината – обяви той.

Мъртвешка тишина последва думите му, след което залата изведнъж зажужа от въпроси и възклицания. Лорлън вдигна ръка и всички утихнаха.

– Лорд Фергън е затворил младия човек – Лорлън посочи Сери, – след като ми каза, че ще го изпрати до портала. Заключил го е в стая под Гилдията и е казал на Сония, че ще убие приятеля й, ако тя не излъже на Изслушването и не потвърди историята му. След като спечели наставничеството над нея, той възнамерявал да я накара да наруши правилата, за да бъде публично прогонена от Гилдията.

– Защо ? – изсъска лейди Винара.

– Според Сония – отвърна Лорлън, – за да ни откаже от идеята да приемаме обикновени хора в Гилдията.

– Тя така или иначе искаше да си отиде.

Всички насочиха погледи към Фергън. Той гледаше предизвикателно Върховните магове.

– Признавам, че малко се поувлякох – каза той, – но просто исках да спася Гилдията от самата нея. Щяхте да ни принудите да приемаме крадци и просяци в Гилдията, без да попитате дали ние или Домовете, или дори краля, на когото всички служим, го искат. Ако смятате, че приемането на една просякиня в Гилдията е нищо, до какво би могло да доведе това?! – Гласът му ставаше все по-силен. – Може би ще приемаме и други като нея?! И в какво ще се превърнем тогава?! В Гилдия на крадците?!

В залата се надигна ропот и поглеждайки към местата на магьосниците, Сония забеляза, че неколцина кимаха с глави. Фергън я погледна и се усмихна.

– Тя искаше да блокираме силата й и да се прибере у дома. Попитайте Ротан. Той няма да го отрече. Попитайте Разпоредителя Лорлън. Аз не съм я молил за нищо, което да не иска тя самата.

Сония сви юмруци.

– Нищо, което не съм искала самата аз? – изсъска тя. – Не съм искала да давам ученическата клетва и после да я нарушавам. Не съм искала да лъжа. Ги затвори в килия приятеля ми. Ти заплаши, че ще го убиеш . Ти си... – Сония изведнъж млъкна, осъзнавайки, че всички я гледат. Тя се обърна към Върховните магове. – Когато пристигнах тук, ми трябваше доста време, за да разбера, че вие не сте... – Тя замълча, защото не й се искаше да обиди магьосниците. Вместо това отново се обърна към Фергън. – Но той е олицетворение на всичко, което са ме учили, че представляват магьосниците.

След думите й настъпи мълчание. Лорлън я погледна сериозно и леко кимна. После се обърна към Фергън.

– Вие извършихте множество престъпления, лорд Фергън. Някои от тях са доста сериозни. Не са ми нужни обясненията ви – всички вече ги чухме. Изслушването, на което ще бъдат обсъдени действията ви и ще бъде избрано наказанието ви, ще се проведе след три дни. Междувременно ви съветвам да съдействате на разследването.