Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

– Точно така.

Ротан въздъхна.

– Така ли си го спомняш наистина?

– Нали вече го казах? – Сония го погледна умолително. – Ротан, моля те, и без това ми е достатъчно трудно.

Чертите му се смекчиха.

– Добре. Може да съм пропуснал нещо онзи ден. Много жалко, но нищо не може да се направи – поклати той глава. – Ще ми липсват уроците ни, Сония. Но ако...

– Лорд Ротан.

Те се обърнаха и видяха Оусън да се приближава към тях. Ротан въздъхна и се запъти към мястото си. Фергън тръгна към нея и тя сподави един стон.

Когато Ротан поиска да поговори с нея, Фергън веднага поиска същото. Какво смяташе да й каже? Единственото й желание бе Изслушването да приключи и всичко да свърши. Когато застана до нея, Фергън й се усмихна противно.

– Всичко ли върви по план? – попита той.

– Да – кимна тя.

– Добре – пропя той. – Много добре. Историята ти беше убедителна, макар й поднесена не много добре. Все пак в нея се усещаше очарователна откровеност.

– Радвам се, че ти хареса – отвърна сухо тя.

Той погледна към Върховните магове.

– Едва ли ще дискутират още дълго. Скоро ще вземат решение. След това ще ти уредя стая в жилищните помещения на учениците. Трябва да се усмихваш , Сония. Нека всички повярват, че си във възторг от перспективата да станеш моя ученичка.

Тя въздъхна и разтегна устните си в жалко подобие на усмивка.

– Мисля, че ми стига – процеди през зъби тя. – Да се връщаме там и да приключваме.

Той повдигна вежди.

– О, не. Аз искам да си използвам моите десет минути.

Сония сви устни, твърдо решена да не обели нито дума повече.

Фергън отново заговори, но тя мълчеше. Забелязвайки раздразнението в очите му, тя установи, че вече й е по-лесно да се усмихва.

– Лорд Фергън?

Сония се обърна и видя как лорд Оусън им маха. Тя въздъхна с облекчение и последва Фергън към центъра на залата. Магьосниците продължаваха да обсъждат. Оусън вдигна ръце и помоли за тишина. Залата утихна.

С крайчеца на окото си Сония забеляза, че Ротан я гледа и отново я изпълни чувство на вина.

– От показанията на всички страни ясно се вижда, че лорд Фергън пръв е разпознал способностите на Сония – каза лорд Оусън. – Някой оспорва ли това заключение?

– Аз!

Дълбокият глас й се стори странно познат и се разнесе някъде отзад. В залата се разнесе шумолене на мантии и скърцане на столове. Сония се обърна и видя, че големите врати се отворени. По пътеката към нея се приближаваха две фигури. Щом разпозна по-ниската, тя извика радостно.

– Сери!

Сония тръгна към него, но изведнъж замръзна на мястото си, разпознавайки спътника му. От всички страни се разнесе изумен шепот. Облеченият в черно магьосник огледа преценяващо Сония. Смутената девойка отново се обърна към Сери.

Вледен и мръсен, той й се ухили щастливо.

– Той ме намери и ме пусна – каза й младежът. – Всичко ще бъде наред!

Сония погледна въпросително към магьосника с черната мантия. Устните му се извика в полуусмивка, но не каза нищо. Минавайки покрай нея, той кимна на Оусън и тръгна по стълбите между Висшите магове. Никой не възрази, когато мъжът се настани на креслото над Разпоредителя.

– Какви са причините за възражението ви, Върховни повелителю? – попита Оусън.

Сония имаше чувството, че подът се продънва под краката й. Тя погледна облечения в черно магьосник. Този мъж не беше убиец. Това бе водачът на Гилдията.

– Наличие на измама – отвърна Върховният повелител. – Това момиче е било принудено да излъже.

Вдясно от нея се разнесе странен звук. Сония видя как Фергън изведнъж пребледня. Усети как гърдите й се изпълват с триумф и гняв и забравяйки за магьосника в черно, тя забоде пръст в гърдите на Фергън.

– Той ме накара да излъжа! – рече обвинително тя. – Заплаши, че ще убие Сери, ако не изпълня онова, което иска!

Залата се изпълни с ахкания и изненадан шепот. Сери стисна здраво ръката й. Сония срещна погледа на Ротан и видя, че той е разбрал всичко.

– Повдигнато е обвинение – отбеляза лейди Винара.

Залата утихна. Ротан отвори уста, за да заговори, но после се намръщи и поклати глава.

– Сония, известно ли ти е какво гласи законът по отношение на обвиненията? – попита лорд Оусън.

Сония си спомни и дъхът й секна.

– Да – отвърна тя с треперещ глас. – Разчитане на истината.

Оусън кимна и се обърна към Върховните магове.

– Кой ще изпълни разчитането на истината?

Настъпи тишина. Върховните магове се спогледаха, после погледнаха към Лорлън. Разпоредителят кимна и стана от стола си.