Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

Разпоредителят мина покрай Оусън и се изкачи по стълбите между Висшите магове. Върховният повелител го гледаше, разтегнал устни в лека усмивка. Сония потрепери, представяйки си бурята от емоции, която сигурно разкъсваше Лорлън под този поглед.

– Предметът на настоящата дискусия вече не е актуален – обяви Лорлън. – Поверявам наставничеството над Сония на лорд Ротан и обявявам край на Изслушването.

Магьосниците наставаха от местата си и залата се изпълни с гласове и тропащи крака. Сония затвори очи и въздъхна.

„Всичко свърши!”.

След това си спомни Акарин.

„Не, не е – напомни си тя. – Но поне засега не аз ще трябва да се притеснявам за това”

– Трябваше да ми кажеш, Сония.

Тя отвори очи и видя Ротан да стои пред нея, със Сери от дясната му страна. Тя сведе поглед.

– Съжалявам.

За нейна голяма изненада Ротан я прегърна.

– Не се извинявай – каза й той. – Трябвало е да защитиш приятеля си. – Той се обърна към Сери. – Извинявам се от името на Гилдията за начина, по кой го са се отнесли с теб.

Сери се усмихна и махна пренебрежително с ръка.

– Само ми върнете нещата и ще забравя за това.

Ротан се намръщи.

– Какво ти липсва?

Две ками, няколко ножа и инструментите ми.

– Инструменти? – повтори Ротан.

– Шперцове.

Ротан погледна изумено Сония.

– Той се шегува, нали?

Тя поклати глава.

– Ще видя какво мога да направя. – Ротан въздъхна и погледна над рамото на момичето. – Аха! Ето един човек, който е по-запознат със света на крадците... лорд Денил.

Усещайки потупване по рамото, Сония се обърна и видя високия магьосник, ухилен до уши.

– Много добре! – каза й той. – Ти оказа на мен и на цялата Гилдия неоценима услуга.

Ротан се усмихна лукаво.

– Днес си особено щастлив, Денил.

Приятелят му го изгледа тържествуващо:

– И кой се оказа прав за Фергън?

Ротан въздъхна и кимна.

– Ти.

– Сега разбираш ли защо изобщо не го харесвах? – В този миг Денил забеляза Сери и лицето му стана сериозно. – Мисля, че Крадците те търсят. Изпратиха ми послание, в което питаха дали знам къде е изчезнал спътникът на Сония. Доста са обезпокоени.

Сери погледна високия магьосник с уважение.

– Кой е изпратил писмото?

– Човек на име Горан.

Сония се намръщи.

– Значи всъщност Горан, а не Фарин е съобщил на Гилдията къде да ме търси?

Сери я погледна изненадано.

– Предали са те?

Тя сви рамене.

– Нямали са друг избор. Всъщност ми направиха услуга.

– Не е там работата. – И очите му проблеснаха. Досещайки се какво се върти в главата му, Сония се усмихна.

„Да, обичам го – помисли си тя. – Но като приятел, почти като брат”.

Може би, ако бяха прекарали повече време заедно, без да преминават през всички препятствия, които се бяха изправили пред тях пред последните месеци, чувствата й щяха да прераснат в нещо повече... Но това нямаше да се случи. Особено сега, след като тя щеше да встъпи в Гилдията, а той най-вероятно щеше да се върне при Крадците. Сония усети прилив на съжаление, но бързо го прогони.

Тя се огледа и с изненада установи, че залата е почти празна. Фергън все още стоеше наблизо сред група магьосници. Когато срещна погледа му, той й се ухили злобно.

– Погледнете ги – рече той. – Единият общува с Крадците, другият с просяците. – Другарите му се разсмяха.

– Не трябва ли да го затворят някъде? – попита тя на висок глас.

Ротан, Денил и Сери се обърнаха и погледнаха магьосника.

– Не – отвърна Ротан. – Ще го наблюдават. Но той знае много добре, че единственият начин да избегне изгнанието е да се покае. Най-вероятно ще му възложат задача, която никой друг не иска да поеме. Може би ще се наложи да замине за няколко години в някоя затънтена дупка.

Фергън се намръщи, след което рязко се обърна и забърза към изхода, следван от приятелите си. Усмивката на Денил се разшири още повече, но Ротан тъжно поклати глава. Сери сви рамене и се обърна към Сония.

– Ами ти? – попита той.

– Сония е свободна да си иде – отвърна Ротан. – Нужно е да остане тук само още няколко дни. Според закона силата й трябва да бъде блокирана, след което може да се прибере у дома.

Сери я погледна и свъси вежди.

– Блокирана? Те ще блокират магията ти?

Сония поклати глава.

– Няма.

Ротан се намръщи и я погледна в очите.

– Няма ли?

– Разбира се, че не. Така ще ти е доста трудно да ме обучаваш,

нали?

Той примигна.

– Наистина ли си решила да останеш?

– Да – усмихна се Сония. – Оставам.