Труди Канаван - Гилдията на магьосниците

– Чуй ме – каза му тя. – Казвам се Сония. Той ме познава. Както и Сери.

– Тогава няма да имаш нищо против да го видиш отново – подхвърли момчето през рамо.

Страничната уличка беше пълна с народ и хората като че ли се бяха забързали за някъде. Тя сграбчи стълба на един уличен фенер и принуди момчето да спре.

– Не мога да дойда с теб. Трябва да се срещна с леля ми. Пусни ме да си ида...

Тълпата ги подмина и продължи надолу по улицата. Сония погледна напред и изпъшка.

– Джона ще ме убие.

Улицата беше препречена от стражници в разгърнат строй, които бяха вдигнали щитовете пред себе си. Няколко момчета се въртяха пред тях, крещяха обиди и им се подиграваха. Докато Сония ги наблюдаваше, едно от тях хвърли някакъв малък предмет по стражниците. Той се удари в един от щитовете и избухна в облак червен прах. Младежите нададоха одобрителни викове, когато стражниците се отдръпнаха стъпка назад.

На няколко крачки от младежите тя забеляза две познати фигури. Едната беше по-висока и по-едра, отколкото си спомняше, и стоеше с ръце на хълбоците. Изминалите две години бяха променили момчешкия вид на Херин, но съдейки по позата му, едва ли нещо друго се беше променило. Гой си оставаше безспорният лидер на бандата, готов да разкраси физиономията на всеки с някой добре премерен удар.

До него стоеше момче с ръст, наполовина на неговия. Сония не се сдържа и се усмихна. Сери изобщо не беше пораснал от последния път, когато го беше видяла, и тя знаеше колко ще го подравни това. Въпреки дребничката му фигура, бандата винаги го беше уважавала, защото баща му беше работил с Крадците.

Докато наблюдателят я побутваше към тях, тя видя как Сери облизва показалеца си, вдига го във въздуха и кимва. Херин извика. Момчетата измъкнаха някакви малки вързопчета изпод дрехите си и ги хвърлиха по стражниците. Над щитовете се издигна червен облак и Сония се ухили, когато мъжете започнаха да ругаят и да викат от болка.

И тогава от улицата зад стражниците излезе самотна фигура. Сония погледна към нея и кръвта й се смръзна във вените.

– Магьосник! – ахна тя.

Момчето, което стоеше до нея, също забеляза фигурата и си пое рязко въздух.

– Хей! Магьосник! – извика той. Момчетата и стражниците се напрегнаха и се извърнаха към новодошлия. Изведнъж ги връхлетя силен порив на горещ вятър и всички залитнаха назад. Неприятна миризма подразни обонянието на Сония и очите й се насълзиха от издухания в лицето й червен прах. Вятърът внезапно утихна и настана пълна тишина. Сония избърса насълзените си очи и погледна към земята, примигвайки, с надеждата да открие малко чист сняг, с който да облекчи паренето, но това беше невъзможно. Заобикаляше я само кал, гладка и неопетнена от стъпки. След като зрението й се проясни, тя забеляза, че повърхността й е накъдрена от леки вълнички, които започваха от краката на магьосника и се простираха във всички посоки.

– Бягайте! – изрева Херин. Момчетата веднага се отдръпнаха от стражите и побягнаха. Наблюдателят изскимтя нещо неразбираемо, рязко завъртя Сония и я повлече след останалите.

Щом забеляза другата група стражници, които ги чакаха в края на улицата, устата й пресъхна. Това беше капан ! И аз бях се набутах право в него и сега ще ме хванат заедно с тях!

Наблюдателят я влачеше след себе си, без да изостава от бандата на Херин, която тичаше към стражниците. Те вече бяха вдигнали щитовете си, предвкусвайки дългоочакваната развръзка. Когато ги приближиха на няколко крачки, момчетата свиха рязко в една тясна уличка между къщите. Сония не изоставаше от тях. Забеляза двама плътно притиснати към стената мъже в униформи.

– Наведи се! – изкрещя познат глас.

Нечия ръка я сграбчи и я дръпна надолу. Тя примижа от болка, когато коленете й се удариха в покрития с киша калдъръм. Зад нея се разнесоха викове, тя се обърна и видя как грамада от ръце и щитове запълва тесния проход между сградите, а около тях се кълби облак от червен прах.

– Сония?

Гласът беше познат и изпълнен с удивление. Тя вдигна поглед и се ухили, щом видя свилия се до нея Сери.

– Тя ми каза, че стражниците подготвят засада – обади се наблюдателят.

Сери кимна.

– Знаехме за това. – Устните му се разтеглиха в усмивка, той погледна покрай нея към стражниците и усмивката му изчезна. – Хайде, момчета, да се махаме оттук!

Той я хвана за ръката, помогна й да се изправи, и я поведе между младежите, които продължаваха да засипват стражниците със снаряди. В този момент ги заслепи бяла светлина.