Труди Канаван: Отстъпница

Денил отиде до един от столовете и седна. Лоркин се засмя.

— Приемам това за «не».

— Ако нямате нищо против — каза Тайенд, — аз бих искал да се измия и да се нахраня. Сигурен съм, че можете да ми разкажете всичко по-късно.

— Разбира се — отвърна Денил. — Кажи на робите да приготвят нещо и за двама ни.

Елийнецът забърза по коридора към стаята си. Когато Лоркин и Мерия седнаха на местата си, Денил забеляза, че и двамата гледат разтревожено.

— Добри ли са новините или лоши?

Лоркин се усмихна сухо.

— И от двата вида. Лошата е тази…

Той подаде на Денил едно писмо. Забелязвайки, че печатът на сачаканския крал вече е счупен, Денил отвори писмото и се зачете.

Почувства как го полазват студени тръпки.

— Така — рече той. — Той ви забранява да напуснете страната и ви информира, че ще ви повика на среща веднага щом се върна. В това има смисъл. Прекарали сте месеци наред с бунтовниците, така че кралят иска да узнае всичко, което сте научили.

— Нали не очаквате от мен да му кажа всичко?

— Не, освен ако Гилдията — не, нашият крал — не ви нареди да го направите.

Лоркин го погледна разтревожено.

— Той може ли да ми попречи да си тръгна? Трябва ли да се срещна с него?

— Зависи до каква степен е готов да подложи на изпитание мира между нашите страни. — Денил се намръщи. — Всъщност фактът, че вие отидохте да живеете при бунтовниците, вече го постави на изпитание. Ако пренебрегнем желанието му и ви изпратим у дома, това ще е още по-голяма обида.

— Какво да правим, тогава?

— Ще му сътрудничите. Ще останете тук. Ще се срещнете с него. Няма да му казвате нищо, като откажете учтиво и с уважение. Ние — аз самият, Гилдията и кралят, както и всички, които успеем да убедим да ни помогнат — ще се опитаме да го увещаем да ви пусне.

— Може да мине доста време.

Денил кимна.

— Много вероятно.

Лоркин изглеждаше още по-неспокоен. Той погледна към Мерия, а след това към вратата, през която бе изчезнал Тайенд.

— Има и… още нещо. След като сте изненадан, че ме виждате тук, да разбирам ли, че не сте разговаряли с Оусън?

Денил усети нови тръпки.

— Не. Имаше буря и… бях твърде зает, за да си сложа пръстена. — Той се наруга на ум. Кръвните пръстени бяха много полезни, а броят им бе толкова ограничен. Защо не му бяха позволили да си направи такъв и да го остави при Разпоредителя! Тогава Оусън можеше веднага да се свърже с него.

Лоркин срещна погледа му със сериозно изражение на лицето. Внезапно младежът му се стори много по-възрастен — или поне по-възрастен, отколкото Денил бе свикнал да го смята.

— Не мога да обсъждам нищо на глас, в случай че ни подслушват. Трябва да се свържете с Оусън — каза Лоркин. — И то веднага.

Шумът в коридора предупреди Сери още преди да съзре светлината. Той се изправи с облекчение и зачака Аний да се появи. Когато тя се приближи до него. Сери видя усмивката ѝ и въздъхна с облекчение. Радваше се да я види толкова щастлива. Добре, че си беше намерила приятелка. Стоенето по цял ден в укритието не ѝ се отразяваше добре. Колкото и тренировки да провеждаше със Сери и Гол, те не успяваха да задоволят неспокойната ѝ природа.

«Единствената истинска опасност в тези посещения при Лилия е стабилността на проходите под Гилдията». Никой Крадец не смееше да минава оттам. Твърдеше се, че слигите, децата от копторите, които си бяха изградили домове в части от Пътя на Крадците, познаваха инстинктивно опасните места и можеха да избягват нестабилните райони. Аний бе отвела Лилия в тунелите и двете бяха започнали да правят поправки. Той се надяваше, че двете знаят какво правят.

— Не беше нужно да ме чакаш— каза Аний не за пръв път.

Сери сви рамене.

— Нямам нищо против.

— Нямаше ме с часове.

Той погледна към Гол.

— Двамата бяхме заети.

Тя въздъхна и мина покрай него.

— Сега накъде?

— У дома — каза той.

Докато вървяха, Сери си мислеше за съобщението на Сония. Не можеше да я обвинява, че се е хванала за възможността да се види с Лоркин. Той щеше да постъпи по същия начин.

Но не можеше да се довери на Калън така, както вярваше на нея. «И не само защото не го познавам така, както познавам Сония, или защото той не е от нисшите съсловия, дори не заради това, че харесва роета. Този мъж е твърде…» Той потърси правилната дума и най-накрая се спря на «непреклонен». Сери не се съмняваше в обещанието му, че няма да се откаже от търсенето на Скелин, но то бе дадено от уважение към закона и правдата, а не от желание да защити останалите. Крадецът се съмняваше, че Калън ще се отклони от законите или от представата си за правдата, и това сигурно щеше да доведе до нараняването на много хора. «И това със сигурност ще са Аний, Гол и аз».