Труди Канаван - Отстъпница

Той кимна.

— Разбира се.

— Докато търсеше Наки, Лилия се сприятели с една от верните служители на връзката ми. Тъй като Калън е неин наставник, всички ще спечелят ако Лилия му стане помощничка — или поне една от помощниците му.

Оусън се замисли и кимна.

— Ще го обмисля и ще го предложа на Калън. Щом действа по негова заповед, тя няма да наруши никое от ограниченията си.

Сония се опита да си представи срещата на Сери с Калън, но не успя. Опита се да не потрепне.

«Съжалявам, Сери, но не мога да бъда на две места едновременно. Калън поне е съвестен и работлив. Сигурен съм, че накрая ще открие Скелин». Тя се зачуди дали има нещо, което би могла да направи, за да му помогне.

— А сега имате ли някого предвид за ваш помощник?

Тя насочи вниманието си към новата задача, замисли се и кимна.

Навсякъде беше осветено от лампи. Докато «Инава» се изравняваше с дока, робите на палубата започнаха да хвърлят въжетата на онези на брега. Застанал встрани, Денил гледаше към града. Нямаше кой знае какво да се види. Тъй като повечето сгради в Арвис бяха едноетажни, гледката от еднообразни покриви бе доста скучна.

— Ах, погледнете — каза Ачати. — Каретата от Дома на Гилдията е пристигнала. Мислех да ви откарам с моята.

Денил погледна към сачаканеца и се намръщи загрижено.

— Може би за вас е по-добре да си отидете направо вкъщи. Все още изглеждате изморен.

Ачати се усмихна.

— Малко съм, но не заради свръхизползването на сила. Пътуването ме изморява повече от преди. Както знаете, снощи не можах да спя много добре.

В очите му проблесна развеселена искра. Денил се усмихна и погледна встрани. След като бурята бе отминала, корабът им спря край едно имение, което принадлежеше на приятел на Ачати. Всички се бяха стоварили в леглата си и бяха спали до късно на следващия ден, след което решиха да отпътуват рано на сутринта, за да избегнат нощното плаване. Но дори в този случай липсата на попътен вятър означаваше, че щяха да пристигнат късно в Арвис.

Имението беше луксозно. Денил не се изненада, когато Тайенд реши, че домакинът им може би разполага със стоки, които да търгува с Елийн и настоя Ачати да му помогне при обсъжданията на този въпрос, които продължиха до късно през нощта.

— Като че ли тук ще се разделим — каза Тайенд, излизайки през люка. Той се огледа, после се обърна към Ачати и се усмихна. — Благодаря ви, ашаки Ачати, за организирането на това приключение.

Ачати наведе леко глава по киралийски обичай.

— За мен е удоволствие и чест — каза той.

— Ще се видим ли скоро в Дома на Гилдията?

— Надявам се — отвърна Ачати. — Първо ще докладвам на моя крал и ще се погрижа за възникналите в мое отсъствие въпроси, разбира се. Стига някой от тях да не касае по някакъв начин и вас, ще ви направя приятелско посещение веднага, щом се освободя.

Капитанът се приближи до тях и им каза, че вече могат да слизат. Те минаха през пристанищните формалности, докато разтоварваха багажа им, след което се отправиха към каретите си.

Щом се настаниха в каретата от Дома на Гилдията, Тайенд изведнъж се умълча. Денил се зачуди дали да не подхване разговор, но елийнецът изглеждаше потънал в мисли. Двамата гледаха мълчаливо стените на Арвис, покрай които минаваха.

Когато най-накрая свиха към портата на Дома, Тайенд си пое дълбоко дъх и въздъхна. Погледна към Денил и се усмихна.

— Е, това беше интересно приключение. Сега мога да кажа, че съм посетил шест земи, макар че Дюна всъщност не е точно държава.

Денил поклати глава.

— Не е, но подозирам, че може да се разглежда като такава. Атаките така и не са успели да установят пълен контрол над нея — а и като че ли не желаят това.

Тайенд отвори вратичката на каретата и изскочи навън. Денил го последна,

забелязвайки робите, които лежаха по очи на земята.

— Станете — нареди им той с изморен глас. — Заемете се със задълженията си.

Робът-портиер забърза към входа и ги въведе в сградата. Двамата се запътиха към Господарската стая и влязоха вътре. Лечителката Мерия ги очакваше… заедно с още един магьосник. Денил погледна към алхимика и зяпна от изненада.

— Лоркин!

Младият магьосник се усмихна.

— Посланик. Нямате представа колко се радвам да ви видя. Как мина пътуването ви? Денил пристъпи напред и здраво разтърси ръката на Лоркин.

— Сигурно не може да се сравни с вашето. Нямате представа аз колко се радвам да ви видя.

Лоркин се ухили.

— О, сигурно мога да се досетя. Искате ли да се измиете и да се нахраните, преди да ви предам новините?