Труди Канаван: Отстъпница

— "Очаквам го с нетърпение."

— "И каква е тази мисия, с която те е натоварила кралицата на Изменниците?"

— "Да преговарям за съюз между тях и Обединените земи."

Сония помълча известно време.

— "Предполагам, че останалата част от Сачака не е включена в това."

— "Не."

— "Подозирам, че ни очакват още вълнуващи преживявания."

— "Да."

— "Искаш ли да предам това на Оусън и Болкан?"

— "Ла. Кралицата ме изпрати тук, защото проходът през планината не е безопасен по това време на годината. Подозирам, че ако поискам да напусна Арвис, сачаканците ще се опитат да ме спрат Принуден съм да остана тук, докато Денил не се върне и официално не ми нареди да се върна в Киралия."

— "Веднага се заемам с това. И какво породи това желание за сключването на съюз? Останах с впечатлението, че Изменниците са твърде потайни, за да търсят контакти с външния свят."

— "Така е и същевременно не е. Много е сложно. Има нещо общо с баща ми."

— "Аха. Денил ми предаде онова, което си му казал: че Акарин им обещал нещо в замяна на познанието за черната магия, но не им го е предал."

— "Обещал им е да ги научи как да изцеляват, но се върнал в Гилдията, защото искал да предупреди всички за ичаните. Зарала ми даде неговия кръвен пръстен…"

— "О! Той каза, че е направил три кръвни пръстена, но никога не ми разкри къде е третият."

— "Използвала го е, за да общува с него. Каза, че нещо му е попречило да се върне и след като дъщеря ѝ умряла, тя спряла да го използва. Някаква болест връхлетяла Изменниците и избила мнозина, и той е обвиняван за това, защото според тях лечителството е щяло да ги спаси. Но уговорката им не включвала само това. Зарала обещала на баща ми, че ще направи още нещо, но се провалила. Не ми каза какво е било, но го е пазила в тайна дори от собствения си народ. Каза, че ме изпраща да преговарям за съюз, защото това има нещо общо с някогашното ѝ обещание."

Лоркин изчака майка му да осмисли информацията.

— "Наистина бих искала да се срещна с тази жена — каза най-накрая тя." Което бе доста неочаквано за него. Той смяташе, че тя ще каже нещо за това, че баща му е пазил много неща в тайна. «Но пък той е имал много тайни, така че сигурно има още».

— "Надявам се да мога да го уредя. Но тя е много стара. Не знам дали ще издържи до тази среща."

— "Стара, казваш? Значи трябва да е била доста възрастна, когато се е срещнала с Акарин. Знаеш ли някакви подробности от условията за сключване на съюза?"

— "Не. Шпионската мрежа сред робите е готова да ми предаде инструкциите. Трябва да ги уведомим дали и кога Гилдията ще бъде готова да се срещне с Изменниците, които ще

изберат безопасно място. Но ще ти кажа едно: докато бях там, се научих да правя скъпоценни камъни с магически свойства."

— "Денил научи за тези камъни по време на пътуването си до Дюна. Той каза, че Изменниците са откраднали познанието от туземците. Ще се радва да научи, че са ти го предали. Всъщност както и останалата част от Гилдията."

— "Разшваряла ли си с неш?"

— "Той се свързал с Оусън преди няколко дни."

— "Все още ли е при Дюна?"

— "Да."

Лоркин промърмори проклятие. Щяха да минат дни, докато Денил се прибереше.

— "Можеш ли да кажеш на Оусън да съобщи на Денил, че съм тук? И да се върне по-бързо^

— "Разбира се. Има ли нещо друго, което Изменниците биха могли да ни предложат?

— "Ами… камъкотворството няма да ни е от полза, ако нямаме източници на скъпоценни камъни и може да включва рискове, които Гилдията да не поиска да поеме. Според мен Изменниците смятат да търгуват камъни за нещо друго. Вече разполагат с първични познания по лечителство, но биха се възползвали от добри учители. Освен това могат да ни помогнат, ако Сачака отново нападне Обединените земи."

— "О, на Гилдията това много ще ѝ хареса. Има ли нещо друго? Трябва веднага да им съобщя."

— "Не мисля. Ако се сетя още нещо, ще си сложа пръстена. След няколко часа ще се свържа с теб, ако Гилдията иска да ме попита нещо."

— "Мнош добре. И, Лоркин?"

— Ща?"

— "Радвам се, че се върна. Обичам те и се гордея с теб."

— "Все още не съм се върнал, майко. Но… благодаря. И аз те обичам."

Той свали пръстена и го пусна в джоба си. Осъзна, че се усмихва, въпреки че никой нямаше да види усмивката му. «Очакват ни вълнуващи времена — помисли си той. — Добре, че имах този пръстен и мога да преговарям чрез майка ми, иначе ми оставаше само да ям, да спя и да разговарям с Мерия, докато Денил не се прибере».

Съдейки по неспирното бърборене на новата помощничка на Денил, той подозираше, че лечителката, затворена в Дома на Гилдията без много работа и компания, беше много самотна и отегчена. Макар да си бе намерила приятелки сред сачаканските жени, тя не можеше да напуска Дома на Гилдията в отсъствието на Денил.