Труди Канаван: Отстъпница

Но Лоркин трябваше да признае, че след всичкото това време му бе приятно да разговаря с гилдиец. Хубаво щеше да е да научи по-подробно за нещата, които се случват в Имардин. И да разбере докъде е стигнало проучването на Денил след напускането на Лоркин — особено по въпроса за хранилищните камъни.

Лилия се отпусна в стола, погледна към купчината книги и хартия върху бюрото си и въздъхна. Сутринта, преди първия ѝ учебен час след овладяването на черната магия, тя се беше срещнала с Директора Джерик. Той ѝ каза, че е разговарял с учителите и е събрал упражнения, практически задачи и есета, които да изравнят нивото ѝ с това на съучениците ѝ. Тъй като Лилия бе пропуснала зимните изпити, тя трябваше да се подготвя и за тях. Струваше ѝ се твърде много работа за два месеца отсъствие от Университета, особено когато се налагаше да учи не само това, а и редовните си уроци. Следващите няколко седмици щяха да бъдат изключително натоварени.

Поне щеше да учи в стаята си, където бе тихо и лудориите на съучениците ѝ нямаше да ѝ пречат. След днешните уроци тя подозираше, че ще е много благодарна за това. Останалите ученици не ѝ обръщаха никакво внимание, освен когато ѝ хвърляха мрачни, пълни с подозрение погледи. Старите ѝ приятелки показаха ясно, че вече не искат да имат нищо общо с нея. Дали накрая щяха да забравят какво бе сторила или щяха да продължат да показват неодобрението и страха си по други, далеч по-неприятни начини?

От гостната стая се разнесе приглушено тупване, което я накара да подскочи. Тя стана с разтуптяно сърце и отиде до вратата на спалнята си. Притисна ухото си към нея и внимателно се ослуша.

И потрепна при последвалото силно почукване.

— Лилия? Там ли си?

Щом чу познатия глас. Лилия грейна и отвори вратата.

— Аний!

Високата девойка ѝ се ухили, отстъпи назад и се завъртя с разперени ръце. Лилия се усмихна, когато разпозна дългото черно кожено палто, което ѝ бе изпратила като благодарствен дар. За нейно облекчение то прилягаше идеално. Всъщност така Аний изглеждаше още по-поразително от преди.

— Обожавам го — каза девойката.

— Отива ти — рече Лилия.

— Знам — съгласи се Аний, докосвайки ръкавите. Лилия се засмя на щастливата ѝ суетност — Сери ти благодари за ножовете.

— Сония ми помогна да ги избера.

Аний се засмя.

— Да, тя познава "точно" вкусовете му. — После погледна замислено Лилия. — Нали знаещ че Сония и Сери са приятели от детинство?

Лилия поклати глава.

— Не. Знаех, че тя произхожда от някогашните коптори и че по време на нашествието е работила с Крадците.

— Да, Сери е бил основният ѝ контакт с тях. Акарин го наел да му помага в преследването на сачаканските шпиони.

— Значи през всичките тези години те са поддържали връзка?

Аний сви рамене.

— Сигурно. Когато Сери ми обясни как да стигна дотук, аз го попитах защо си е правил всичкия този труд. Той ми обясни, че доскоро Сония не е имала право да напуска земите на Гилдията — също както теб сега. Единственото място, където е можела да ходи, са били болниците.

— Какво имаш предвид под «всичкия този труд»?

Аний съблече палтото.

— Ами пътят дотук включва доста катерене, освен това тунелите напоследък често се срутват. Ако не се криеше от Скелин, той би направил нещо по въпроса. — Девойката хвърли палтото на облегалката на стола, после се поколеба и го погледна внимателно. — Проклятие. Гърбът му се е одраскал, докато съм се изкачвала насам.

Лилия седна на един от столовете, а Аний се тръсна на съседния.

— Сония ми каза, че когато Сери си тръгва, тя се прибира в спалнята си, за да не го вижда откъде минава, така че аз ще трябва да направя същото и за теб.

Аний кимна.

— Той ме посъветва да постъпим така.

— Звучи ми като че ли смяташ да го правиш редовно.

— Така е. — Аний се усмихна. — Стига да го искаш.

Лилия кимна.

— Много. Изгубих всичките си приятели. Съучениците ми не искат да говорят с мен.

Наки я няма. Мисля, че никой няма да иска да ми е приятел сега — тя вдигна ръце, показвайки черните ленти на ръкавите си, — когато знаят, че владея черната магия. Дори и да искат, родителите им ще им попречат, а и ще трябва да се притеснявам какви ли са истинските им намерения.

Аний се намръщи съчувствено.

— Няма да ти е лесно.

— Мисля, че ще продължи дори след като завърша.

— Поне Сония е готова да ти се довери. — Аний огледа стаята. — Тя има приятели, тук и извън Гилдията. Дори останалите да не го приемат за добър знак, това не трябва да се отнася за теб. Освен това трябва да знаеш… — Аний се наведе през облегалката на креслото и докосна бузата на Лилия.